Ю Несбьо - Хлебарките

Хари се сети за мъжа, когото извлякоха на сушата в околностите на Дрьобак. Беше престоял няколко дни във водата и бледото му мъртвешко лице ги гледаше с детско удивление. Нещо беше опоскало клепачите му. Но вниманието на полицаите бе привлечено от змиорката. Опашката ѝ стърчеше от устата му и се мяташе наляво-надясно като сребърен камшик. Хари все още помнеше соления вкус във въздуха. Била е соленоводна змиорка, значи.

— Дядо ми се хранеше почти само със змиорки — продължи Хилде Молнес. — Отпреди началото на войната, та чак до смъртта си. Тъпчеше се с тях до пръсване, не можеше да им се насити.

— Получих някои сведения по отношение на завещанието.

— Знаете ли защо ядеше толкова много змиорки? Ама и аз съм една! Откъде ще знаете? Дядо беше рибар, но това било точно в навечерието на войната и в Йорща никой не купувал змиорки. Знаете ли защо?

Хари видя как по лицето ѝ премина същата онази сянка на страдание като в градината.

— Госпожо Молнес…

— Попитах ви дали знаете.

Той поклати глава.

Хилде Молнес снижи глас и подхвана, като натъртваше на всяка сричка, почуквайки върху покривката с дългия си червен нокът:

— Същата зима в морето потънала шхуна. Случило се в тихо време и само на няколкостотин метра от сушата, но било толкова студено, че никой от деветимата на борда не успял да се спаси. На мястото, където потънала шхуната, имало подводна яма и нито един труп не бил намерен. После тръгнала мълва, че във фиорда са се навъдили много змиорки. Смята се, че змиорките се хранят с удавници, ако не знаете. Голяма част от загиналите в корабокрушението били роднини на живеещите в Йорща и продажбата на змиорки секнала отраз. Хората дори се бояли някой да не ги види да носят змиорки в пазарската мрежа. Дядо открил, че си струва да продава другата уловена риба, а змиорките да яде сам. Сунмьорец, какво да го правиш…

Хилде Молнес вдигна чашата от подноса и я сложи върху масата. По покривката се разстла тъмен пръстен.

— Явно са му се усладили. „Удавниците бяха само девет — казваше дядо. — Няма как телата им да са стигнали за толкова много змиорки. Може и да съм изял една-две, които са си похапнали от клетниците. Какво толкова? И така да е, не съм усетил да има разлика във вкуса.“ Не бил усетил разлика! Оригинално, а? — въпросът прозвуча като ехо от наскоро чута реплика. — Вие как мислите, Хуле? Дали змиорките са изяли онези рибари?

— Възможно е. — Хари се почеса зад ухото. — Казват, че скумрията се хранела и с човешко месо. Не знам. Сигурно всички са си гризнали по някое парче. Рибите, имам предвид.

Хилде Молнес вдигна триумфално чаша.

— И аз мисля като вас! Всички си гризват по някое парче.

Хари я изчака да си изпие питието.

— Мой колега от Осло току-що е разговарял с бизнес адвоката на вашия съпруг, Бьорн Харайд от Олесюн. Вероятно ви е известно правото на адвокатите да оповестяват информация, дори и класифицирана като служебна тайна, в случай че клиентът им е починал и по тяхно мнение информацията няма да навреди на репутацията му?

— Не.

— Бьорн Харайд отказал да говори. Затова моят колега се обадил на брата на Атле Молнес, но за жалост и от него не успял да изкопчи почти никакви сведения. Вашият девер станал особено мълчалив, когато моят колега лансирал теорията, че Атле Молнес изобщо не е разполагал с толкова голяма част от семейното състояние, колкото мнозина му приписвали.

— Кое ви наведе на тази мисъл?

— Човек, притеснен да изплати хазартен дълг от 750 000 крони, не е непременно беден, но определено не разполага с братския си дял от семейно състояние, възлизащо на близо двеста милиона крони.

— Къде…

— Колегата ми поиска справка за счетоводния баланс на „Мебели Молнес“ АД от регистъра в Брьоньосюн. Собственият капитал, вписан в счетоводната документация, е, разбира се, по-малък, но колегата ми открил, че фирмата се търгува на борсата в Осло в листата с дребни и средни предприятия. Обадил се на брокер да изчисли пазарната ѝ капитализация. В семейното предприятие „Молнес Холдинг“ има четирима акционери — трима братя и една сестра. И четиримата са членове на управителния съвет на „Мебели Молнес“ АД. Откакто акциите са прехвърлени от Молнес старши на холдинговата компания, в борсовите бюлетини липсват данни за продажба на дялове. Освен ако съпругът ви не е продал своя дял от фирмата на някой от братята или на сестра си, той би следвало да разполага с поне… — Хари погледна бележника си, където си беше записал издиктуваната по телефона информация. — … петдесет милиона крони.