Харлан Коубън - Клопка

— Може би трябва да прочетете и това.

Уенди отвори папката. В нея имаше разпечатка от интернет. Докато четеше, Уенди усети, че кръвта й кипва:

Работя за телевизия Ен Ти Си. Не ви съобщавам името си, защото се боя, че ще ме уволнят. Но Уенди Тайнс е ужасна. Тя е примадона без всякакъв талант, издигнала се до върха по стария начин: спи с когото трябва. Напоследък се върти около нашия шеф Вик Гарет. Това е причината да работи по каквито си иска теми. Всъщност миналата седмица я уволниха поради некомпетентност, но отново я назначиха, защото Вик се страхува да не го съди за сексуално насилие. Уенди си е правила безброй пластични операции на носа, очите, циците…

И така нататък, и така нататък. Уенди отново си спомни предупреждението на Фил. Спомни си какво бяха сторили онези откачалки на Фарли Паркс, на Стийв Мишано, а сега и на нея. Изводите започнаха да се налагат от само себе си: какво щеше да стане с кариерата й, с начина й на живот, със способността й да се грижи за сина си. Клюките винаги се превръщаха в житейски факти. В човешкото съзнание обвиненията ставаха убеждения. Виновен си до доказване на противното.

Дан Мърсър не беше ли казал нещо подобно?

Накрая белият мъж се прокашля и попита:

— Е?

С целия кураж, който успя да събере, Уенди изпъчи гърди напред и заяви:

— Истински са. Ако искате, проверете.

— Не е смешно.

— Нима аз се смея? Нищо подобно, предлагам ви доказателства, че написаното е чиста лъжа. Хайде. Стиснете ги.

Белият мъж се изкашля важно и посочи към папката.

— Може би ще погледнете коментарите? Те са на втората страница.

Уенди се помъчи да запази самоувереното изражение на лицето си, ала усети, че светът около нея се разпада. Тя отгърна страницата и се взря в първия коментар.

Коментар:Работила съм с нея на последната си месторабота и съм напълно съгласна с казаното. И там стана същото. Шефът ни, който бе женен, се разведе заради нея. Тя е боклук.

Коментар:Тя преспа най-малко с двама колеги, професори, с единия от тях, докато беше бременна. Разруши брака му.

Уенди усети, че лицето й пламна. Когато работеше на онова място, тя вече бе омъжена за Джон. Всъщност той загина малко преди да изтече последната й седмица там. Тази лъжа я разгневи повече от останалите. Беше толкова мръсна, толкова долна!

— Е? — обади се белият мъж.

— Това са най-долнопробни лъжи — изрече през зъби тя.

— Всичко е в мрежата. Някои от тези блогове са били разпратени до нашите спонсори. Те ни заплашиха, че ще спрат рекламите си за нас.

— Всичко е лъжа.

— Освен това бихме искали да подпишете и отказа.

— Какъв отказ?

— Господин Гарет е ваш шеф. Бихте могли да го съдите за сексуално насилие.

— Шегувате ли се? — попита Уенди.

Той посочи към папката.

— В един от блоговете се посочва, че преди време сте съдили шефа си за сексуално насилие. Кой знае, може отново да го направите?

Пред очите на Уенди падна червена пелена. Тя сви дланите си в юмруци и трябваше да се напрегне, за да говори с равен тон:

— Господин… Извинете, забравих името ви…

— Монтаг.

— Господин Монтаг… — Дълбока въздишка. — Искам много добре да ме чуете. Съсредоточете се в онова, което казвам, защото искам да съм сигурна, че ще го разберете. — Уенди взе папката и я размаха във въздуха. — Тук е пълно с лъжи. Това разбирате ли го? Измислици. Аз съм осъдила стария си работодател? Пълна лъжа. Обвиненията, че съм преспала с шефа или с професора си? Отново лъжи. Обвиненията, че съм преспала с друг освен със съпруга си, докато съм била бременна? Или че съм си направила пластични операции? Всичко е лъжа. Не е преувеличение. Не е изкривяване на истината. Това са откровени лъжи. Разбирате ли?

Монтаг се прокашля.

— Разбрахме позицията ви.

— Всеки може да влезе в интернет и да напише каквито си поиска лъжи за всекиго — продължаваше Уенди. — Не ви ли е ясно? Някой разпространява в интернет лъжи по мой адрес. Вижте датата на блога и ще се разплачете на глас. Било е написано вчера, а вече се радва на всички тези коментари? Фалшификация. Някой умишлено се опитва да ме съсипе.

— Както и да е — захвана Монтаг с израз, който не означаваше абсолютно нищо, ала подразни Уенди, както и някои други изречения, — според нас най-добре би било да си вземете временен отпуск ида се махнете, докато ние проучим обвиненията.

— Нямам такова намерение — отсече Уенди.

— Извинете?

— Защото, ако ме накарате да го направя, такива неприятности ще ви създам, че няма да си намерите място в лъскавите си костюми. Ще съдя телевизията. Ще съдя студиото. Ще съдя всеки един от вас лично. Ще изпратя на любимите ви спонсори блогове, в които ще заявя, че вие двамата — и тя посочи към белия мъж и към чернокожия мъж — се занимавате с маймунски секс върху мебелите в кабинета, а тя — и Уенди посочи към азиатката — обича да ви гледа и да мастурбира. Истина ли е? Е, това ще пише в блога. Всъщност ще бъдат няколко. После ще отида и ще добавя коментари от други компютри, неща като: Монтаг го предпочита по груб начин, със сексиграчки или малки животинчета. Ще изпратя защитниците на животните по петите ви. Ще изпратя блоговете и до семействата ви. Следите ли мисълта ми?