Харлан Коубън: Клопка

Съдия Хауърд въздъхна.

— Господин Хикъри…

Флеър спря погледа си на Уенди.

— И какво направихте, госпожице Тайнс?

— Почуках на вратата.

— Клиентът ми отвори ли?

— Не.

— Някой друг отвори ли вратата?

— Не.

— А после какво направихте, госпожице Тайнс?

Уенди се мъчеше да остане спокойна, когато изрече следното:

— Стори ми се, че забелязах движение зад прозореца.

— Сторило ви се е, че сте забелязали движение зад прозореца — повтори Флеър. — Божичко! Не бихте ли се изразили още по-завоалирано?

— Възразявам!

— Оттеглям въпроса си. И така, какво направихте след това?

— Натиснах бравата. Вратата беше отключена. Отворих я.

— Наистина ли? Че защо сте го направили?

— Разтревожих се.

— За какво се разтревожихте?

— В някои случаи педофилите се самонараняват, когато ги заловят.

— Това наистина ли е факт? Значи сте се разтревожили, че клопката ви може да е накарала клиента ми да извърши самоубийство?

— Нещо подобно, да.

Флеър постави длан на сърцето си.

— Разчувствахте ме.

— Ваша Чест! — викна Портной.

Флеър отново го пропъди с жест.

— Значи сте искали да спасите клиента ми?

— Ако наистина е било така, да, исках да го спра.

— В предаването си използвахте думи като „извратен“, „луд“, „покварен“, „чудовище“ и „отрепка“, когато описвахте хората, на които поставяте клопка, прав ли съм?

— Да.

— И въпреки това днес вие признавате, че сте искали да влезете неканена в дома му, всъщност — да нарушите закона, за да спасите живота на моя клиент?

— Мисля, че бихме могли да се изразим и по този начин.

Гласът му не само бе пропит от сарказъм, а звучеше така, сякаш дни наред бе стоял потопен в него като в марината:

— Колко благородно!

— Възразявам!

— Това не е благородство — отвърна Уенди. — Предпочитам да видя тези мъже в съда, за да се успокоят семействата на жертвите. Самоубийството е най-лесният изход.

— Разбирам. И какво стана, след като влязохте с взлом в дома на клиента ми?

— Възразявам — намеси се Портной. — Госпожица Тайнс каза, че вратата е била отключена…

— Да, чудесно, влязла вътре, ако това се харесва повече на господина отсреща — прекъсна го Флеър и сви в юмруци отпуснатите си встрани ръце. — Просто спрете да ни прекъсвате. Какво се случи, госпожице Тайнс, след като влязохте — силно наблегна на думата Флеър — в дома на моя клиент?

— Нищо.

— Клиентът ми не се ли опитваше да се самонарани?

— Не.

— А какво правеше?

— Нямаше го.

— В дома му имаше ли някой?

— Не.

— А онова „движение“, което може би сте забелязали?

— Не знам.

Флеър кимна с глава и се отдалечи от свидетелката.

— Признахте си, че сте отишли в дома на клиента ми веднага след като той е побягнал, а продуцентите ви са го подгонили. Наистина ли сте си помислили, че е имал време да се прибере и да опита да се самоубие?

— Сигурно знае най-прекия път до дома си, при това имаше преднина. Да, мисля, че е имал достатъчно време.

— Разбирам. Но сгрешихте, нали?

— За какво?

— Клиентът ми не се е прибрал право у дома си, нали така?

— Не се прибра, така е.

— Но вие сте влезли в дома на господин Мърсър, и то преди той или полицията да са пристигнали, прав ли съм?

— За съвсем кратко време.

— Колко продължи краткото време?

— Не мога да кажа със сигурност.

— Е, нали е трябвало да погледнете във всяка стая? Да се уверите, че не се поклаща от някоя греда, обесен на колана си или на нещо друго, не е ли така?

— Надникнах само в стаята, в която осветлението беше включено. В кухнята.

— А това означава, че най-малкото е трябвало да прекосите всекидневната стая. Кажете, госпожице Тайнс, как постъпихте, когато разбрахте, че моят клиент не е в къщата?

— Излязох навън и продължих да чакам.

— Да чакате какво?

— Да се появи полицията.

— А тя появи ли се?

— Да.

— Със заповед за обиск, прав ли съм?

— Да.

— Аз разбирам, че сте имали благородни помисли, когато сте влезли незаконно в дома на клиента ми, но нима ни най-малко не се разтревожихте за начина, по който ще се погледне на опита ви да му поставите клопка?

— Не.

— От 17 януари насам вие сте извършили задълбочено разследване на миналото на клиента ми. Освен намереното в дома му през онази нощ от полицията, вие открихте ли солидни доказателства за незаконната му дейност?

— Още не.

— Ще приема отговора ви за „не“ — уточни Флеър. — С една дума, без доказателствата, открити от полицията, вие не разполагате с нищо, което да свърже моя клиент с нещо незаконно, прав ли съм?