Харлан Коубън: Клопка

Сякаш бе потънала в земята.

Измина цял месец. Нищо. После втори. Никаква вест от нея. И най-после, когато течеше третият месец, новината дойде и огромният камък в гърдите й, който не й позволяваше да диша и я държеше будна по нощите, внезапно престана да расте.

Три месеца по-късно

— Заклевате ли се да говорите истината, само истината и нищо друго, освен истината и Бог да ви е на помощ?

Уенди Тайнс се закле, зае свидетелското място и се огледа. Сякаш беше на сцената, което не бе нещо ново при нейната професия на телевизионен репортер, ала сега не знаеше къде да се дене от смущение. Огледа се и видя родителите на децата, пострадали от Дан Мърсър. Четири майки и четирима бащи. Всеки ден идваха в съдебната зала. В началото носеха снимки на децата си, на хубавите си невинни дечица, вдигаха ги високо над главите си, ала съдията ги накара да престанат. Сега седяха и мълчаливо наблюдаваха, което бе още по-страшно.

Столът беше неудобен. Уенди се намести по-добре, кръстоса крака, после веднага промени позата си и зачака.

Флеър Хикъри, именит адвокат, пледиращ за защитата, се изправи и Уенди за кой ли път се попита откъде Дан Мърсър е намерил пари, за да го наеме. Флеър бе облечен в обичайния си сив костюм на широки розови райета, с розова риза и розова вратовръзка. Прекоси залата по начин, меко казано, „театрален“, който всъщност с успех би могъл да се изиграе от Либъраци 4 4 Прочут американски шоумен и пианист. — Б.пр. , ако Либъраци би имал смелостта да се появи пред публиката в такъв крещящ вид.

— Мис Тайнс — захвана той с дружелюбна усмивка. Това бе задължителна част от представлението на Флеър. Да, той беше гей, ала в съдебната зала играеше като същински Харви Фиърстейн 5 5 Харви Форбс Фиърстейн (р. 1952) — американски актьор и драматург, един от първите, получили наградата „Томи“ едновременно за пиеса и за изпълнението на главната роля в нея. — Б.пр. с кожени каубойски панталони. — Казвам се Флеър Хикъри. Желая ви добро утро.

— Добро утро — отвърна тя.

— Вие правите сензационни предавания в жълта телевизионна програма, която се нарича „Заловени в действие“, така ли е?

Адвокатът на обвинението, мъж на име Лий Портной, се обади:

— Възразявам. Това е телевизионна програма. Няма данни, потвърждаващи твърдението, че програмата е сензационна или жълта.

Флеър се усмихна.

— Държите ли да ви представя такива данни, господин Портной?

— Няма да е необходимо — с отегчен глас възрази съдия Лори Хауърд и се обърна към Уенди:

— Моля, отговорете на въпроса.

— Вече не работя в това шоу — уточни Уенди.

Флеър се престори на изненадан:

— Така ли? Но сте работили?

— Да.

— И какво се случи?

— Шоуто беше свалено от ефир.

— Нисък рейтинг?

— Не.

— Така ли? Тогава защо?

Портной се намеси:

— Ваша Чест, всички знаем причините.

Лори Хауърд кимна с глава:

— Продължете, господин Хикъри.

— Познавате ли клиента ми Дан Мърсър?

— Да.

— И сте влезли с взлом в дома му, нали?

Уенди се мъчеше да издържи на погледа му, да не се държи като виновна, каквото и да означаваше това.

— Не е точно така, не.

— Не е ли? Е, скъпа моя, бих искал да сме толкова точни, колкото позволява човешката ни същност, така че нека подкрепим казаното, нали така?

Той тръгна да прекосява съдебната зала с походка на манекен, вървящ по котешката пътека на модно ревю в Милано. Дори си позволи дързостта да хвърли усмивка към родителите на жертвите. Повечето от тях решиха да не гледат към Флеър, но един от бащите, Ед Грейсън, го погледна право в очите. Флеър изглеждаше невъзмутим.

— Как се запознахте с моя клиент?

— Появи се в един чат.

Флеър повдигна вежди.

— Нима? — изрече той, сякаш това бе най-вълнуващото нещо, което бе чувал някога. — И какъв беше този чат?

— Ами, чат в интернет пространството, който често се посещава от деца.

— И вие бяхте в същия този чат?

— Да.

— Но вие не сте дете, госпожице Тайнс. Искам да кажа, че може и да не сте по вкуса ми, но дори аз мога да забележа, че сте по-скоро апетитна млада жена.

— Възразявам!

Съдия Хауърд въздъхна.

— Господин Хикъри?

Флеър се усмихна и й се извини с жест на ръката. Това бе нещо, с което само Флеър можеше да се справи.

— И така, госпожице Тайнс, когато сте присъствали в този чат, вие сте се престрували на малолетно момиче, прав ли съм?

— Да.

— Значи сте се ангажирали в разговори, чиято цел е била да съблазняват мъжете и да ги окуражават да правят секс с вас, прав ли съм?