Харлан Коубън: Клопка

Като по-голямата част от живеещите в предградията, Марша също имаше двояко отношение към спортните занимания на децата си. Въпреки че относително дълготрайната им неприложимост й бе добре известна, тя се оставяше да бъде убедена в полезността им.

Половин час спокойствие в началото на деня. Тъкмо от това имаше нужда.

Изпи първата си чаша кафе, направи си втора в машината, взе подлистника за мода. В къщата беше тихо. Тя се качи горе и се зае със сметките. Раян спеше по хълбок, с лице, обърнато към вратата, сякаш непрекъснато да напомня на майка си за приликата с баща му.

До стаята на Раян бе тази на Патриша. И тя още спеше.

— Миличка?

Патриша се размърда, може би бе вдигнала и малко шум. Стаята й, също като бърлогата на Раян, изглеждаше така, сякаш някой нарочно бе заложил динамит в чекмеджетата, беше ги отворил, от взрива дрехите бяха изпопадали мъртви на пода, други бяха ранени, докато са летели надолу и бяха увиснали по шкафа като паднали на барикадата във Френската революция.

— Патриша? След един час имаш репетиция.

— Ставам — изпъшка тя с глас, от който се разбираше, че тази няма да я бъде.

Марша се запъти към следващата врата, стаята на Хейли, и хвърли бърз поглед.

Леглото беше празно.

Беше оправено, ала това не я учуди. За разлика от стаите на другите й деца, тази беше прибрана, чиста, отблъскващо подредена. Като стая модел в мебелен магазин. Нямаше дрехи по пода, чекмеджетата бяха плътно затворени. Наградите — а награди имаше колкото щеш — бяха подредени в стройна редица върху четирите рафта. Тед бе поставил четвъртия съвсем наскоро, след като отборът на Хейли спечели ваканционния турнир във Франклин Лейкс. Хейли съобразително бе разпределила призовете по четирите етажерки, тъй като не искаше последният да остане самичък на рафта. Марша не можеше да каже със сигурност причината за това й желание. Отчасти се дължеше на факта, че Хейли не искаше другите да си мислят, че с нетърпение очаква следващите награди, но най-вероятно бе постъпила така поради дълбокото си отвращение към безредието. Бе поставила призовете на еднакво разстояние и с увеличаването на броя им ги придвижваше един към друг — отначало помежду им имаше осем сантиметра разстояние, после пет, накрая станаха два. Хейли държеше на симетрията. Тя беше пример за добро дете, ала в нея имаше нещо странно — момиче с амбиции, което с готовност пишеше домашните си, държеше останалите да мислят само хубави неща за нея, компетентна до абсурдност — в нея имаше нещо „дълбоко скрито“, подобно на ОСД 3 3 Obsessive Compulsive Disorder — психично разстройство поради наличието на натрапчиви идеи в личността. — Б.пр. , което притесняваше Марша.

Марша се питаше по кое ли време се бе прибрала Хейли. Бяха отменили вечерния й час, всъщност никога не й го бяха налагали. Нямаше нужда, тъй като тя бе отговорна, беше най-голямото дете в семейството и никога не се възползваше от ситуацията. Предишната вечер Марша се бе уморила и си бе легнала в десет. Тед беше в обичайното си разгонено настроение и я бе последвал в леглото.

Марша искаше да остане насаме със себе си, да не обръща внимание на нищо друго, когато нещо, което и тя не можеше да определи какво точно, я накара да се заеме с купчината пране. Отправи се към банята на Хейли. По-малките деца, Раян и Патриша, твърдо вярваха, че „кош за пране“ е евфемизъм за „под“ или „което и да е друго място, само не и «коша за пране»“, ала Хейли, каквато си беше послушна, добросъвестна и подредена, всяка вечер оставяше дрехите, които бе носила през деня, в коша за пране. И тъкмо тогава Марша усети камъка в гърдите си.

В коша нямаше дрехи.

Камъкът нарасна още повече, когато тя видя четката й за зъби, надникна в мивката и в душкабината.

Бяха сухи.

Камъкът притисна гърдите й, тя извика на Тед, като се стараеше да прикрие паниката в гласа си. Камъкът обаче нарасна още повече, когато се качиха в автомобила, отидоха на свободната тренировка и разбраха, че Хейли не се беше появила на игрището. Продължи да расте и когато Марша се обади на приятелките й, а Тед им изпрати бързи имейли — никой не знаеше къде може да е Хейли. Нарасна още повече, когато се обадиха в местния полицейски участък, а там, въпреки възраженията на Марша и Тед, бяха убедени, че Хейли е избягала от дома си — взеха я за дете, което иска да изпусне малко пара. Нарасна още, когато четирийсет и осем часа по-късно пристигнаха служители на ФБР. Продължи да расте, когато седмица след това от Хейли все още нямаше и следа.