Харлан Коубън: Клопка

— Не.

— Как така?

— Винаги оставям другия да направи първата крачка.

Флеър поклати глава и зацъка с език.

— Ако за всяко мое цъкане получавах по един долар…

През съдебната зала премина вълна от весел смях.

Съдията рече:

— Протоколите са у нас, господин Хикъри. Ще ги прочетем и ще решим.

— Полезна забележка, Ваша Чест, благодаря ви.

Уенди се чудеше защо Дан Мърсър не присъства в залата, ала причината бе очевидна. Това бе изслушване на доказателствата, което означаваше, че присъствието му не е задължително. Флеър Хикъри хранеше надежди, че ще убеди съдията да отхвърли отвратителните, чудовищни материали, които полицията беше открила както в компютъра на Мърсър, така и в тайни места из цялата къща. Ако можеше да ги отстрани от доказателствата по делото — а всички бяха съгласни, че това е твърде сложна задача — процесът срещу Дан Мърсър по всяка вероятност щеше да се провали, а по улиците щеше да ходи още един болен хищник на свобода.

— Впрочем — изрече Флеър и се извъртя отново към Уенди, — откъде разбрахте, че от другата страна е тъкмо моят клиент?

— Отначало не разбрах.

— О? С кого си мислехте, че разговаряте?

— Нямаше никакво име. Това е част от играта. В онзи момент знаех само, че това е някой, който се озърта за секс с непълнолетни.

— Откъде разбрахте?

— Моля?

Флеър изписа с пръсти кавички във въздуха.

— Че „се озърта за секс с непълнолетни“, както се изразихте вие. Откъде разбрахте, че мъжът в чата е целял тъкмо това?

— Така каза и съдията, господин Хикъри. Четете протоколите.

— О, четох ги. И знаете ли до какво заключение стигнах?

Въпросът му накара Лий Портной да стане на крака:

— Възразявам. Заключението на господин Хикъри не ни интересува. Не той дава показания.

— Приема се.

Флеър се върна на мястото си и започна да се рови из записките си. Уенди погледна към публиката. Това й помогна да вземе решение. Хората срещу нея бяха страдали много. Уенди им помагаше да получат справедливост. Колкото и да си казваше, че такава е работата й, това й струваше доста. Ала щом срещна погледа на Ед Грейсън, забеляза нещо, което никак не й хареса. В очите му имаше гняв. Може би дори предизвикателство.

Флеър остави книжата настрана.

— Е, ще го кажа така, госпожице Тайнс: ако разумен човек прочете тези протоколи, дали те определено и без всякакво съмнение ще му посочат, че единият от участниците в разговора е сексапилна трийсет и шест годишна репортерка…

— Възразявам!

— … или ще си направят заключението, че репликите са написани от тринайсетгодишно момиче?

Уенди отвори уста, после я затвори и зачака. Съдия Хауърд я подкани:

— Можете да отговорите.

— Играех ролята на тринайсетгодишно момиче.

— А! — отвърна Флеър. — Че кой не го е правил?

— Господин Хикъри — предупредително изрече съдията.

— Извинете, Ваша Чест, не можах да се стърпя. Е, госпожице Тайнс, ако бях прочел посланията ви, нямаше да се досетя, че сте играли роля, нали така? Щях да си помисля, че наистина сте тринайсетгодишна.

Лий Портной метна ръце нагоре във въздуха.

— Въпрос ли ми задавате?

— Ето го и въпроса, сладурче, чуйте го: бяха ли тези послания написани от тринайсетгодишно момиче, или не?

— Ваша Чест, вече отговорих.

Флеър каза:

— Искам само едно „да“ или „не“. Тринайсетгодишно момиче ли бе авторката на тези послания?

Съдия Хауърд й кимна с глава, че може да отговори.

— Не — отвърна Уенди.

— Всъщност, както казахте, вие сте играли ролята на тринайсетгодишно момиче, прав ли съм?

— Прав сте.

— И сте знаели, че събеседникът ви играе ролята на възрастен, който търси секс с непълнолетна. Знаели сте, че разговаряте с монахиня албинос с херпес на устната, така ли е?

— Възразявам.

Уенди срещна погледа на Флеър.

— Монахините албиноси с херпес на устната не търсят секс в дома на едно дете.

Ала на Флеър и окото му не мигна.

— И в чий дом се случи всичко това, госпожице Тайнс? В къщата, където бяхте нагласили камерите си ли? Кажете, там не живее ли малолетно момиче?

Уенди мълчеше.

— Отговорете на въпроса, моля — подкани я съдията.

— Не.

— Но вие бяхте там, нали? Може би събеседникът ви в интернет пространството, а ние наистина не знаем кой е бил той, но може би този човек ви е гледал по новините — каза Флеър, сякаш се гнусеше да произнесе думата „новини“, — гледал е предаването ви и е решил да играе роля, за да се запознае със сексапилната трийсет и шест годишна телевизионна звезда. Възможно ли е това?