Харлан Коубън - Клопка

— Престъпването на правилата ли? — вдигна поглед Уенди. — Това истина ли е?

— Направено е добре, не мислиш ли? Формулирано е с витиевати фрази, така че да не могат да те дадат под съд.

— И какво искаш, Мишел? Нали не мислиш, че ще изляза в ефир?

Мишел поклати глава.

— Не си толкова глупава.

— Защо дойде?

Тя взе листа обратно и го размаха във въздуха.

— Но това не е вярно. С теб не сме приятелки. Знам какво си мислиш за мен… — и Мишел сви прекалено лъскавите си устни и затвори очи, сякаш преценяваше какво да бъде следващото й изречение.

— Вярваш ли на това изявление?

Тя отвори очи.

— Не! Хайде де! Ти? Да престъпиш границата с Вик? Невъзможно.

В този миг, ако не бе толкова потресена и емоционално уязвима, Уенди щеше да я прегърне.

— Знам, че е сантиментално, но аз станах репортерка, защото исках да изкарвам истината наяве. А това тук е боклук. Заложили са ти капан. Затова исках да разбереш за какво става дума.

Уенди възкликна:

— Леле!

— Какво?

— Нищо. Изненадана съм.

— Винаги съм ти се възхищавала — на начина, по който се държиш, по който отразяваш събитията. Знам как ти звучи, но е истина.

Уенди стоеше и я слушаше.

— Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо. Ако имаш нужда от помощ, аз съм насреща. Това е. Сега си тръгвам. Работим върху онзи материал, за който ти бях казала — за перверзника Артър Лимейн с простреляните колене.

— Нещо ново ли има?

— Всъщност не. Получил си е заслуженото, но все пак е доста учудващо — доказан разпространител на детска порнография да тренира детския отбор по хокей.

Уенди почувства как косата й настръхна.

Хокей ли?

Сега си спомни, че заедно с Чарли и приятелите му бяха гледали материала за него.

— Почакай, бил е прострелян пред Саут Маунтън Арина, нали?

— Да.

— Не разбирам. Помня, четох някъде, че там проверявали биографията на всеки треньор.

Мишел кимна.

— Така е. Но в случая с Лимейн присъдите не са се появили.

— Защо?

— Защото в биографиите се вписват само престъпления, извършени на територията на Съединените щати — отвърна Мишел. — А Лимейн е канадец. Мисля, че е от Квебек.

На Уенди не й отне много време да съпостави фактите.

Мишел Фейслър й помогна. Тя вече бе събрала доста данни за сексуалния престъпник Артър Лимейн, разполагаше и с родословното му дърво. Уенди бе впечатлена от работата, която Мишел бе свършила. Добре де, може главата на Мишел да изглежда малко по-големичка, но това е поради възтесничките й рамене.

— Сега какво? — попита я Мишел.

— Мисля, че трябва да се свържем с шериф Уокър. Той се занимава с убийството на Дан Мърсър.

— Добре. Защо не му се обадиш?

Уенди намери номера на мобилния телефон на Уокър и натисна бутона за свързване. Мишел бе седнала до нея. Тя прилежно извади малкия си репортерски бележник с прикрепена към него химикалка. Уокър отговори на четвъртото повикване. Уенди чу как той се прокашля и каза:

— Шериф Мики Уокър.

— Уенди е.

— О… ъъъ… ало? Как си?

„О… ъъъ… ало?“ Гласът му звучеше неестествено. Нима не бе видял номера й, изписан на мобилния му телефон?

— Разбирам, че си чул слуховете за мен — каза Уенди.

— Аха.

— Супер! — Сега не беше най-удобното време за обяснения. Но имаше ли някакво значение? Все едно — ала вътре в себе си тя все още усещаше болка. — Чу ли за случая с Артър Лимейн? Онзи, когото простреляха в коленете?

— Чух — отвърна той. — Но той не е в моята юрисдикция.

— Чу ли, че Артър Лимейн е съден за детска порнография?

— Мисля, че чух и това.

— А чу ли, че Артър Лимейн е шурей на Ед Грейсън?

Последва кратка пауза. После Уокър възкликна:

— Олеле!

— Да, удиви се, нали? Искаш ли да продължа да те удивлявам? Лимейн е бил треньор на хокейния отбор на племенника си. За онези, които не са наясно, ще уточня, че това е И Джи, синът на Ед Грейсън, станал жертва на детска порнография.

— Още веднъж олеле — отвърна Уокър.

— Може би ще възкликнеш отново, като чуеш, че който и да е прострелял коленете на Лимейн, направил го е от доста голямо разстояние.

— Работа на безупречен стрелец — каза Уокър.

— Собственикът на стрелбището не се ли изрази по същия начин за Грейсън?

— Да, така е. Господи! Но не разбирам. Нали каза, че Грейсън е посегнал на Дан Мърсър, защото Мърсър е направил снимките на сина му?

— Да.

— Значи е стрелял и в двамата, така ли?

— Ами да, така мисля. Помниш ли как Ед Грейсън се появи в Рингууд Стейт Парк, за да помогне в издирването на Хейли Макуейд?