Харлан Коубън - Клопка

— Като например?

— Например че спя с шефа си. Такива неща.

— И репортерите обръщат внимание на подобни глупости?

— Очевидно.

— Има ли нещо вярно в тях?

— Не.

— По дяволите!

— Да. Ще ми направиш ли услуга?

— Въпросът ти е реторичен — отвърна Попе.

— Попаднала съм в голяма каша. Някой може би ме преследва.

— А аз съм тежковъоръжен.

— Няма нужда от оръжие — каза тя с надеждата да не е права. — Но искам да отведеш Чарли някъде за ден-два.

— Мислиш ли, че е в опасност?

— Не знам. Така или иначе слуховете ще започнат да пъплят из целия град. Съучениците му може да му се смеят.

— И какво от това? Чарли държи на подигравки. Той е силно хлапе.

— Точно сега не желая да е толкова силен.

— Добре де, разбрано, ще се погрижа. Ще спим в мотел, става ли?

— Но в някой приличен мотел, нали, Попе? Не в такъв, в който се дават стаи за по час и в който има огледала по таваните.

— Ясно, не се притеснявай. Ако имаш нужда от помощта ми…

— От само себе си се разбира — отвърна Уенди.

— Добре, бъди внимателна. Обичам те.

— И аз те обичам.

Щом приключиха разговора, тя пак позвъни на Фил. Отново без отговор. Бе започнало да й писва от кучия син. А сега накъде? Тя вече знаеше тайната на петорката от „Принстън“, ала все още нямаше обяснение защо отплатата е закъсняла с двайсет години. Само един човек би могъл да й отговори.

Фил.

Отново опита да се свърже с него. Само си загуби времето. Ето защо се отправи направо към дома му. Отвори й Шери.

— Няма го.

— Ти знаеше ли? — попита я Уенди.

Шери не отговори.

— За „Принстън“. Знаеш ли какво се е случило там?

— Отскоро.

Уенди се канеше да я попита още нещо, ала се отказа. Имаше ли значение откога или какво точно знае Шери? Трябваше да говори с Фил.

— Къде е той?

— С останалите от Клуба на бащите.

— Не го предупреждавай, че отивам при него, разбра ли? — Отново бе дошло време да покаже моркова и тоягата. — Ако го предупредиш, това ще означава, че трябва пак да дойда. А тогава ще съм много гневна. Ще докарам камери и още репортери и ще вдигна достатъчно шум, за да привлека вниманието на съседите и дори на децата ви. Схващаш ли намеренията ми?

— Не съм толкова глупава — отвърна Шери.

Уенди не искаше да я заплашва, но стига толкова лъжи и извъртания.

— Не се притеснявай — каза Шери. — Няма да му се обадя.

Уенди се обърна и понечи да си тръгне.

— Само още нещо — спря я Шери.

— Какво?

— Той е много чувствителен. Бъди внимателна с него.

Уенди искаше да вметне нещо за Криста Стокуел, за чувствителността на нейната кожа, но не й беше работа. Подкара към „Старбъкс“ и спря до апарата за таксуване на паркинга, на който пишеше: „Приемат се само монети“. Тя нямаше дребни. Много лошо. Бе на път да заплаче. Спря пред вратата на кафенето и се стегна.

Всички бяха там. Норм, тъй нареченият Тен-А-Флай, бе в пълна бойна готовност, облечен с рападжийския си костюм с всички задължителни атрибути по него. Дъг бе в белия си екип за тенис. Оуен беше с бебето. Фил носеше костюма с вратовръзката си. Дори сега. Дори в този час на денонощието. Те се бяха сгушили един до друг около кръглата маса, бяха навели глави и нещо си шушукаха. Уенди си каза, че езикът на тялото им бе изцяло сбъркан.

Фил я видя и лицето му посърна. Затвори очи. На нея не й пукаше. Приближи се до масата и се вторачи в него. Той сякаш се смъкна пред очите й.

— Идвам от дома на Криста Стокуел — каза тя.

Останалите мълчаливо я гледаха. Уенди срещна погледа на Норм. Той поклати глава, като я молеше да се спре. Но тя продължи.

— Сега преследват и мен — уведоми го Уенди.

— Знаем — отвърна Норм. — Хванахме слуховете, разпространявани онлайн. Успяхме да изтрием доста от сайтовете, но не всичките.

— Сега вече битката стана и моя.

— Не трябваше — каза Фил, без да вдигне глава. — Предупредих те. Умолявах те да стоиш настрана.

— А аз не те послушах. Грешката е моя. А сега ми кажете какво точно става.

— Няма.

— Няма ли?

Фил стана от мястото си. Тръгна към вратата. Уенди му препречи пътя.

— Махни се от пътя ми! — заповяда той.

— Няма.

— Разговаряла си с Криста Стокуел, така ли?

— Да.

— Какво ти каза тя?

Уенди се колебаеше. Нали бе обещала на Криста да не казва на никого? Фил се възползва от мига и я заобиколи. Отправи се към вратата. Уенди тръгна след него, ала Норм сложи ръка на рамото й и я спря. Тя гневно се обърна към него.

— Какво ще правиш, Уенди? Ще го нападнеш на улицата ли?