Харлан Коубън - Клопка

— Нямате представа какво научих.

— Изключили са го от „Принстън“ — каза Норм. — Не е успял да завърши. Знаем. Той ни каза.

— А каза ли ви каква е причината? — попита тя.

— Нима мислиш, че това има някакво значение?

Думите му я накараха да млъкне. Спомни си какво й бе казала Криста — беше им простила, защото те са били просто деца, участници в една игра.

— А каза ли ви кой ги преследва? — поинтересува се тя.

— Не. Но ни помоли да не се месим. Ние сме негови приятели, Уенди. Верни сме на него, не на теб. Мисля, че той пострада достатъчно, а ти?

— Не знам, Норм. Не знам кой го преследва, него и съквартирантите му, а сега и мен. Дори не знам дали Дан Мърсър е убил Хейли Макуейд. Може би убиецът й е все още навън. Разбираш ли какво говоря?

— Разбирам.

— И?

— И нашият приятел ни помоли да не се месим. Това не ни засяга повече.

— Чудесно.

Тръгна към изхода. Беше ядосана.

— Уенди?

Тя отново се обърна към него. Норм имаше такъв нелеп вид със смешния си костюм, с проклетото черно кепе над червената кърпа, с белия колан, ръчния часовник с размери на сателитна чиния. Тен-А-Флай. Тя му извика на висок глас:

— Какво има, Норм?

— Фотографията е у нас.

— Коя фотография?

— С момичето. Проститутката, обвинила Фарли Паркс, че я е склонил към сексуални действия. Оуен успя да я увеличи. Не беше никак лесно, но се получи доста ясен образ. Ако те интересува, у нас е.

Тя чакаше. Оуен подаде снимката осем на десет на Норм. Норм й я занесе. Тя й хвърли поглед.

Норм каза:

— Изглежда съвсем млада, нали?

Светъл на Уенди, и бездруго разклатен, сякаш внезапно се срина.

Да, момичето на снимката изглеждаше младо. Много младо.

Освен това приличаше също на Чина, момичето, което Дан твърдеше, че е видял вътре в къщата и чийто образ бе нарисуван по описание от полицейския художник.

Така че сега тя вече знаеше. Момичето от фотографията е било подставено лице. Някой им бе заложил капан.

Но все още не знаеше нито защо, нито кой го бе направил.

Когато Уенди стигна до дома си, видя само една подвижна телевизионна станция, паркирана отпред. Нямаше представа от кой канал е. Дявол да го вземе — беше от телевизията, за която работеше. Ен Ти Си. Пред къщата чакаше Сам, нейният оператор, заедно с него — тя си пое дълбоко въздух — Мишел Фейслър с огромната глава.

Мишел оправяше прическата си. Бе мушнала микрофона в сгъвката на ръката си. Уенди си помисли да завие надясно и да я блъсне, да гледа как голямата й като тиква глава се търкулва и се удря в бордюра. Но вместо това тя уцели входа на гаража и вкара автомобила си вътре. Електрическата врата леко се плъзна и се затвори след нея и тя слезе от колата.

— Уенди?

Беше Мишел. Чукаше на гаражната врата.

— Махай се от собствеността ми, Мишел.

— Не нося нито камера, нито микрофон.

— Приятелят ми, който е в къщата, има оръжие и си умира да го използва.

— Само ме чуй, става ли?

— Не става.

— Трябва да ме чуеш. Става въпрос за Вик.

Думите й я озадачиха.

— Какво за Вик?

— Отвори вратата, Уенди.

— Какво за Вик?

— Той те предава.

Стомахът й се сви.

— Какво искаш да кажеш?

— Отвори вратата, Уенди. Без камери, без микрофони, ще си остане само между нас двете, обещавам.

По дяволите! Тя се чудеше какво да направи, но всъщност с какво можеше да й навреди? Искаше да разбере какво ще й каже Мишел. Ако това означаваше да пусне тъпанарката в дома си, тъй да бъде. Тя се препъна в колелото на Чарли — както винаги удобно захвърлено пред вратата — и завъртя бравата на вратата. Не беше заключено. Чарли непрекъснато забравяше да я заключи.

— Уенди?

— Заобиколи и ела отзад.

Влезе в кухнята. Попе си бе отишъл. Беше оставил бележка, че е взел Чарли със себе си. Хубаво. Тя отвори задната врата и пусна Мишел да влезе.

— Благодаря ти, че ме пусна.

— Е, какво е това за Вик?

— Шефовете са жадни за кръв. Притиснаха го много лошо.

— Е, и?

— Дълго време настояваха Вик да каже, че си го сваляла — да намекне, че си била обсебена от него.

Уенди не помръдваше.

— Ето изявлението на телевизията.

Мишел й подаде някакъв лист.

Ние, служителите в Ен Ти Си, нямаме никакъв коментар относно въпроса с Уенди Тайнс, въпреки че искаме ясно да заявим, че директорът на новините Виктор Гарет не е извършил нищо незаконно или неетично и е отхвърлял всякакви и всички претенции към него, отправяни от негови подчинени. Престъпването на правилата е сериозен проблем в тази страна и невинните жертви, които страдат, са многобройни.