Харлан Коубън - Клопка

Уенди поклати глава.

— Може да не е бил той. Нали не е работил във вакуум? Имал е партньори и асистент. Може би някой от тях…

Заковал поглед в очите й, Уин взе устройството за дистанционно управление и натисна бутона. Екранът на телевизора светна.

— Господин Бари бе тъй любезен да ми предостави записите от камерите за наблюдение.

На екрана се появи вътрешността на някакъв кабинет. Камерата бе поставена високо и бе обърната надолу. Фил Търнбол поставяше документи в машината за рязане на хартия.

— Ето го твоя господин Търнбол, който унищожава финансовите отчети на клиентите си, преди да бъдат разпратени.

Уин отново натисна бутона. Екранът подскочи. Сега Фил беше на бюрото си. Стана от мястото си и се приближи до един принтер.

— А ето тук господин Търнбол разпечатва фалшиви извлечения, които впоследствие разпраща до клиентите. Можем да продължаваме до безкрай, Уенди. Но фактите не подлежат на съмнение. Фил Търнбол е мамил клиентите си, както и господин Бари.

Уенди се облегна назад. Обърна се към Ридли Бари.

— Щом Фил е такъв голям мошеник, защо не е арестуван?

За миг се възцари тишина. Ридли Бари хвърли поглед към Уин. Уин му кимна.

— Давай. Тя няма да каже на никого.

Ридли Бари се прокашля и намести папийонката на врата си. Той бе дребен човек, сбръчкан и съсухрен, от онези старци, които хората обикновено намират за мили и симпатични.

— Преди повече от четирийсет години двамата с брат ми Стенли основахме „Бари Брадърс Тръст“ — започна той. — Трийсет и седем години работехме рамо до рамо. В една стая. Бюрата ни бяха едно срещу друго. Всеки работен ден без прекъсване. Двамата успяхме да изградим бизнес за над един милиард долара. За нас работят повече от двеста служители. Името ни е широко известно. За мен това е огромна отговорност — особено сега, когато брат ми вече не е между живите.

Той млъкна и погледна часовника на ръката си.

— Господин Бари?

— Да.

— Всичко това е чудесно, но защо Фил Търнбол не е бил подведен под отговорност, щом е крал от вас?

— Не е крал от мен. Той е крал от своите клиенти. Които са и мои клиенти.

— Няма значение.

— Не, има значение. Става въпрос за нещо много повече от семантика. Ще ви отговоря по два начина. Първо — като пресметлив бизнесмен, и второ — като стар човек, който мисли, че е отговорен за благосъстоянието на клиентите си. Пресметливият бизнесмен казва: „В нашите среди, едва преживели периода «Мадоф» 22 22 Бърнард Мадоф — финансистът, оглавил най-голямата измамна схема в САЩ, започнала да функционира още през 80-те години на миналия век и ощетила инвеститорите с над 65 милиарда долара. — Б.пр. , какво, мислиш, ще стане с «Бари Брадърс Тръст», ако допуснем един от нашите топ консултанти да действа по схемата «Понзи» 23 23 По името на американеца от италиански произход Чарлс Понзи, който през 1920 г. измисля и прилага измамна схема за печелене на пари чрез пирамидална инвестиционна игра. — Б.пр. ?“

Отговорът бе очевиден и Уенди се запита защо не го е прозряла по-рано. Странно. Фил бе използвал същия въпрос, за да се оневини. Държеше го като доказателство, че са му заложили капан — „Защо тогава не ме арестуваха?“.

— От друга страна — продължи той, — старецът се чувства отговорен пред онези, които са се доверили на него и на неговата компания. Ето защо аз сам проверявам отчетите. Ще реимбурсирам сметките на всичките си клиенти от личните си авоари. С една дума, ще поема удара. Измамените клиенти ще бъдат изцяло компенсирани.

— И всичко ще си остане скрито-покрито — допълни Уенди.

— Да.

Ето защо Уин я бе накарал да запази разговора в тайна. Тя се облегна на стола си и внезапно повечето неща си дойдоха по местата.

Вече знаеше. Бе научила по-голямата част от истината, а може би и цялата.

— Нещо друго? — попита Уин.

— Как го заловихте? — поинтересува се тя.

— Само схемата „Понзи“ би могла да устои толкова дълго време.

— Това го разбирам. Но какво ви накара да го заподозрете?

— Преди две години наех фирма да проучи миналото на всичките ми служители. Това се правеше редовно, не беше нищо особено, но в неговия случай се появи несъответствие, което ме заинтригува.

— Какво несъответствие?

— Фил Търнбол бе излъгал в автобиографията си.

— За какво?

— За образованието си. Беше казал, че е завършил „Принстън“-ския университет. Но това не беше вярно.

И така, тя вече знаеше.