Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Това, което ти казах, когато се срещнахме за първи път. Ще довърша работата на Стречи, ще се погрижа за завещанието му. А после ще продължа моята работа по създаване на стратегически софтуер. Пери Мейнард, заместник-директорът, ми каза, че това е направление, което напълно се вписва в плановете за бъдещето на „Лукс“.

- Добре, когато откриеш следващия „Оракъл“, не забравяй да ми продадеш няколко опции за закупуване на акции - каза Лоугън.

Прегърнаха се.

- Ким, още веднъж благодаря. За всичко.

Тя се усмихна малко уморено.

- Карай внимателно.

Когато Лоугън запали двигателя и подкара към изхода на паркинга, видя дълга черна лимузина, съвсем нов модел, да потегля от мястото си за паркиране и да поема след него по автомобилната алея, покрита с чакъл. Докато шофираше бавно и замислен през виещите се улички из центъра на Нюпорт, лимузината продължаваше да го следва на дискретно разстояние.

- Кит, как мислиш - обърна се той към духа на починалата си жена, която в услужливото му въображение седеше на пътническата седалка, - дали ще ни следват чак до Ню Хейвън?

Кит беше твърде деликатна, за да му отговори.

- Надявам се, че преследвачите на „Айрънхенд“ не са прекалено отдадени на работата си - продължи Лоугън. - Подготвям лекция за средновековните търговски гилдии в Сиена и подобно внимание може да се отрази на стила ми.

След това насочи колата към моста „Клейборн Пел“, Кънектикът и дома си.

1Уилям Шекспир. Дванайсета нощ. Прев. В. Петров. С., 3. Стоянов, 1998. - Б. пр.