Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Как е тя? - поинтересува се Лоугън.

- Реагира на дразнители. Лекарите го сравняват с краен нервен шок. Предполагат, че ще се възстанови напълно, но ще са нужни шест до осем месеца. Обаче краткосрочната ѝ памет е унищожена завинаги.

- Значи е получила значителна доза ултразвук - каза Лоугън. - Жалко.

- Било е неизбежно. Както и да е, отчетът ни мина отдавна и няма нужда да се занимаваме отново с него. Направил си каквото е трябвало.

- Предполагам. Все пак в крайна сметка загубата на паметта може да се окаже благословия. - Лоугън гледаше през прозореца, без да вижда нещо определено. После отмести поглед и го насочи към директора.

- А тримата от „Айрънхенд“?

Лицето на Олафсон стана мрачно и той погледна към листа на бюрото си.

- Не са добре. Единият нма „пълно психотично разстройство със силна самоубийствена параноя, халюцинации и неконтролируема мания“. Другият е в състояние, каквото, честно казано, лекарите в психиатричното отделение на Нюпортската болница досега не са виждали. За него няма аналог и в четвъртото издание на Диагностичния и статистически справочник на психическите разстройства на Американската психиатрична асоциация. Един от лекарите го характеризира - той отново погледна листа - „сякаш потенциалът за действие на серотониновите рецептори е непрекъснато в режим на предаване“. С други думи, мозъкът на мъжа е потопен в сензорни сигнали - гротескно усилени, изкривени и неизбежни. Те просто са твърде съкрушителни и агресивни, за да бъдат обработени. Нямат представа как да го лекуват, затова сега го държат в изкуствена кома.

- Каква е дългосрочната прогноза?

- Не пожелаха да кажат. Но ако четеш между редовете, излиза, че състоянието му, освен ако не стане чудо, е необратимо.

Известно време Лоугън осмисля чутото.

- А третият?

- Тежко кататонично разстройство, белязано със ступор и неподвижност. Лекарите отново нямат обяснение, защото компютърната томография не показа увреждания на лимбичната система, базалните ядра или на челната мозъчна кора, които обикновено съпътстват кататоничната шизофрения.

Лоугън въздъхна дълбоко. После бавно изви поглед към прозореца.

- Джеръми, такива са законите на войната - тихо каза Олафсон. - Това бяха лоши, много лоши хора. Те са пряко или непряко отговорни за смъртта на Уил Стречи.

- И на Пам Флуд - добави мрачно енигмологът.

- Точно така. Ако не беше действал, хиляди - не, може би стотици хиляди щяха да са изправени пред заплахата от подобна съдба.

- Зная. - След малко Лоугън отново насочи очи към директора. - И какво стана? Заплахата беше ли неутрализирана?

- След края на бурята накарах няколко избрани хора под ръководството на Олбрайт да извадят всичко от помещението и да го разглобят, въпреки че ти беше свършил вече половината работа с основната машина. Изгорили са всичко в леярната в Уейкфийлд.

- А работата на Бенедикт?

- Отново с помощта на Олбрайт нашата охрана наложи възбрана. Прочистихме офиса, лабораторията в мазето и апартамента ѝ. Всичко е изгорено. С помощта на местните власти опразнихме и наследствения ѝ апартамент в Провидънс. Всъщност там открихме повече бележки и папки.

- Местните власти? - повтори Лоугън.

- Няма много големи градове по крайбрежието на Нова Англия, които да не дължат на „Лукс“ поне една услуга. - Олафсон направи пауза. - Освен това взехме предпазната мярка да унищожим всички останали документи в нашите архиви, свързани с Проекта „Грях“. Не говоря само за онези папки в моя сейф. Имам предвид и ранните проучвания, довели до създаването на проекта в края на 20-ге години. Всичко, независимо колко пряко или непряко е свързано с проекта. - Той погледна към Лоугън. - Надявам се, че одобряваш.

- От все сърце. А „Айрънхенд“?

Лицето на Олафсон отново стана мрачно.

- Водим дискретни разговори с ФБР. Унищожихме всички доказателства, които бяха в нашите ръце. Направихме всичко възможно да премахнем и онова, което Бенедикт е могла да постигне. - Той направи пауза. - Какво ще кажеш?

- Мисля, че ако е разполагала с достатъчно материал да продължи работата извън кампуса, да речем в лабораториите на „Айрънхенд“, нямаше да действа толкова отчаяно. Да премахне Стречи, да направи опит да ме убие, да стори всичко възможно да спечели време, за да намали размерите на оръжието и да го измъкне от „Лукс“. - Той замислено поклати глава. - Ако сте унищожили цялото оборудване и изгорили архива, в „Айрънхенд“ няма да имат достатъчно материал, за да възстановят работата.