Линкълн Чайлд - Забравената стая

Чуха се изненадани протести, последвани от металическото щракане на затвори.

- Мамка му - измърмори някой от тях, - внимавайте къде стреляте.

- Знаете на какво е способна. Ако се наложи - обяви Лоугън, - ще я използвам срещу вас.

Нов шепот. Тихи стъпки започнаха да се приближават.

В отговор той завъртя ключа на 3. Машината започна да пее - дълбок бас, който излизаше дълбоко от нейните вътрешности, и единият от мъжете ахна.

- Стойте където сте - каза Лоугън. - Повече няма да ви предупреждавам.

Между лъчите на фенерчетата пред него прогърмя изстрел и куршумът рикошира край ухото му. В отговор той завъртя ключа на 4, а после на 5.

От групичката мъже се чу вик, някой виеше от болка.

Сега Лоугън се осмели да надникне над корпуса на Машината. Един от мъжете, онзи в непромокаемото яке, се беше навел напред с ръце върху ушите си, а устата му зяпаше от болка. До него мъжът с очилата сякаш се опитваше да отстрани засечка на оръжието си при стрелбата. А до него мъжът в сако от туид се беше прицелил право в Лоугън.

Още един куршум изпищя малко над главата му и той се хвърли зад Машината. Изви болезнено глава в тежкия костюм, протегна ръка в ръкавица... и завъртя копчето на 7.

Болезненият вой започна отново, но този път беше по-страшен - непрестанен писък от болка. Енигмологът се облегна на Машината, тя вибрираше като живо същество, трепереше и се друсаше.

Той рискува още един поглед към другия край на помещението. Мъжът с непромокаемото яке беше в същата поза - свит на две и очевидно неспособен да помръдне. Но мъжът с очилата беше приготвил оръжието и го насочваше срещу него, опитвайки се да уравновеси ръката си. От носа и ушите му капеше кръв, но той не ѝ обръщаше внимание, само бършеше очи с опакото на ръката. А мъжът в сакото от туид не само бе насочил оръжието си, но се приближаваше ...

Лоугън се дръпна назад и задиша учестено. Знаеше, че има секунда или две, ако иска да направи нещо, иначе го очакваше сигурна смърт.

Стрелна поглед към контролните уреди. Ключът беше завъртян на 7, а стрелката на индикатора за силата на звука трепкаше и се въртеше в своя полукръг като луда. Спомни си разговора със Сорел: никога не сме я пускали на максимум...

С къса ругатня под носа протегна ръка нагоре и завъртя ключа на 10.

Веднага се случиха няколко неща едновременно. Дълбоката басова песен на Машината изведнъж премина в рев, а тя подскочи на място, заплашвайки да се откъсне от основите си. Стрелката на индикатора за сила на звука бе залепнала за дясната половина на циферблата. Стенанията от болка, които беше чул откъм асансьора, се превърнаха първо писъци, след това в скимтене и накрая в странни гърлени животински звуци. Чу се силен пукот, последван от падането на нещо тежко на пода.

Лоугън за пореден път рискува да надникне над горния ръб на корпуса на Машината.

Мъжът, свит на две с ръце върху ушите, сега беше на колене, а от носа и ушите му бликаше кръв. Онзи с очилата се въртеше на място и стенеше страховито, сякаш в синхрон с песента на Машината. Капки кръв пръскаха от всички отвори на главата му, докато се въртеше: от ноздрите, от ушите, от устата, образувайки ужасяващ ореол около главата му, проблясващ в алени кръгове, докато центробежните сили ги въртяха и те се пръскаха във всички посоки. Мъжът с туиденото сако беше обърнал една от лабораторните маси и сега крачеше със странни резки движения като автомат. Докато Лоугън надничаше, той се блъсна в стената, все едно беше сляп, обърна се с напрегнато движение и пое в друга посока.

И тримата бяха забравили за оръжията си, които сега се търкаляха по пода на лабораторията.

Много бавно, без да отмества очи от мъжете, Лоугън се промъкна до предната част на Машината. Събра оръжията и отстъпи до таблото с контролните уреди. Едва тогава завъртя ключа бавно назад, първо на отметката 5, след това до 2 и накрая до 0.

Бръмченето на Машината и ужасяващото вибриране постепенно стихнаха. Но странните гърлени звуци, които издаваше мъжът в непромокаемото яке, не престанаха.

След няколко минути енигмологът се изправи. Внимателно отвинти шлема, след това откачи кукичките на костюма и тромаво се измъкна от него. После, с единия пистолет в ръка (другите беше пъхнал под колана на панталона си), запали осветлението и пристъпи напред.

Известно време гледа тримата извадени от строя мъже. Накрая се обърна, мина под брезента и се отдалечи няколко метра надолу по осеяния с отломки коридор, докато не откри онова, което търсеше: ниша в стената, където беше закачен пожарогасител с пожарникарска брадва. Лоугън пъхна и третия пистолет под колана си и взе брадвата. Прецени с ръка тежестта ѝ, след това се промъкна под платнището.