Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Дори в съня ни,

болката, която не може да забравим,

пада капка по капка върху сърцето,

докато в нашето отчаяние и

против нашата воля идва мъдростта

чрез ужасната Божия милост.

8 ноември

Проктър отвори двойната врата на библиотеката, за да улесни госпожа Траск, която мина през нея, понесла сребърния поднос със сервиза за предобедния чай.

Помещението беше сумрачно и тихо, осветявано единствено от огъня, който пламтеше в камината. Пред него Проктър видя неподвижна фигура, седнала на стол с висока облегалка, която трудно се различаваше на слабата светлина. Госпожа Траск отиде до нея и сложи подноса на масичката за кафе до стола.

— Госпожице Грийн, сметнах, че може да искате чаша чай – каза тя.

— Не, благодаря ви, госпожо Траск – чу се тихият глас на Констънс.

— Вашият любим жасминов, първо качество. Донесох ви и малко мадленки. Опекох ги днес сутринта. Зная колко ги обичате.

— Не съм особено гладна – отговори Констънс. – Благодаря ви за загрижеността.

— Е, ще оставя подноса тук, в случай че промените мнението си. – Госпожа Траск се усмихна майчински, обърна се и тръгна към вратата на библиотеката. Когато стигна до Проктър, усмивката й беше избледняла, а по лицето й отново се четеше загриженост.

— Ще отсъствам само няколко дни – каза му тихо тя. – Сестра ми трябва да излезе от болницата в края на седмицата. Сигурен ли си, че ще се справиш?

Проктър кимна и я проследи с поглед как бърза за кухнята, преди да насочи отново очи към фигурата на стола с високата облегалка. Бяха минали повече от две седмици, откакто Констънс се върна в замъка на „Ривърсайд Драйв“ 891. Беше дошла мрачна и мълчалива, сама, без агент Пендъргаст и без обяснение какво се е случило. Като шофьор, бивш военен и негов подчинен, а сега момче за всичко и охрана, Проктър имаше усещането, че по време на отсъствието на агента е негов дълг да помага на Констънс в онова, което преживява. Беше му отнело време, търпение и усилия да измъкне историята от нея. Дори сега в нея нямаше много смисъл и той не беше сигурен какво се е случило в действителност. Единственото, което знаеше, беше, че в отсъствието на Пендъргаст голямата къща се беше променила, и то много. Както и самата Констънс.

Когато се върна сама от Ексмут, Масачузетс, където беше отишла да помага на специален агент А. Ш. Л. Пендъргаст в разследването на частен случай, Констънс започна да се заключва по цели дни в стаята си и приемаше крайно неохотно храна. Когато най-сетне се появи, изглеждаше различен човек: мършава и призрачнобледа. Проктър винаги я беше познавал като хладнокръвна, сдържана и самоуверена. Но в дните, които последваха, тя беше ту апатична, ту изведнъж пълна с безцелна енергия и обикаляше залите и коридорите, сякаш търсеше нещо. Изгуби напълно интерес към развлеченията, които някога я бяха поглъщали изцяло: проучването на родословното дърво на фамилия Пендъргаст, антикварните дирения, четенето и свиренето на клавесин. След няколко посещения на разтревожените лейтенант Д’Агоста, капитан Лора Хейуърд и Марго Грийн Констънс беше отказала да се вижда с когото и да било. Освен това на Проктър му се струваше – не знаеше как другояче да го нарече – че тя е непрекъснато нащрек. Единствените мигове, когато показваше искрица от старото си аз, беше щом звънне телефонът и когато Проктър носеше пощата от наетата пощенска кутия. Знаеше, че тя винаги, винаги се надява на думичка от Пендъргаст. Такава обаче нямаше.

Висш служител на ФБР се беше погрижил издирването на Пендъргаст и съпътстващото официално разследване да останат извън обсега на медиите. Въпреки това Проктър се беше наел да събере цялата информация, която може, за изчезването на своя работодател. Научи, че издирването на тялото е продължило пет дни. Катери на бреговата охрана бяха претърсвали водите край Ексмут. Местните полицаи и членове на Националната гвардия бяха прочесали бреговата линия от границата на Ню Хемпшир до нос Ан, търсейки някакви следи, па било то и късче от дреха. Водолази внимателно бяха огледали скалите, където теченията биха могли да закачат труп, а дъното беше претърсено с помощта на сонар. Но нищо не откриха. Официално случаят не беше закрит, но неизреченото заключение беше, че Пендъргаст, тежко ранен в битката със създанието, се е борил с ужасното приливно течение, изгубил е сили от непрекъснатото блъскане на вълните в съчетание с ниската водна температура (само десет градуса), бил е отнесен в открито море и се е удавил. А трупът му е изчезнал в дълбините. Само два дни преди това адвокатът на Пендъргаст, партньор в една от най-старите и дискретни адвокатски кантори в Ню Йорк, най-накрая се беше свързал с оцелелия му син Тристрам, за да му съобщи тъжната новина за изчезването на неговия баща.