Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Проктър отново изруга. Той завъртя бутона през полицейските честоти, чу отговорите на униформените екипи да внимават за черен „Линкълн Навигейтър“ със затъмнени стъкла, който се движи в северна посока по магистрала „Уест Сайд“. Всичко това беше хубаво, като изключим факта, че по един или друг начин в този момент линкълнът вече не беше на магистралата. Преследването свърши.

Обаче не беше.

В последния миг, следвайки своето предчувствие, Проктър зави към изхода за моста. Наложи се да пресече три ленти, пълни с коли, едва успявайки да задържи тежкия ролс-ройс на пътя, докато взимаше острия, ограден с бетонни стени завой на изхода. Избра по-ниското равнище на моста заради по-малкото камиони там, което значеше по-голяма възможност за маневриране и скорост. Прекъсваните от пукот гласове на полицаи по радиостанцията, съобщаваха за своя неуспех. От телефона на седалката до него долетя гласът на диспечерката от 911. Проктър знаеше, че щом веднъж ченгетата откъснат вниманието си от провалилото се преследване, интересът им ще се насочи към него. Нямаше време за нежелани въпроси или дори по-лошо – задържане. Затова се протегна, взе телефона, свали прозореца и го изхвърли навън. В чантата за извънредни случаи имаше още предплатени телефони за еднократно използване.

Когато стигна на другата страна на моста и Ню Джърси, намали на седемдесет преди будките за пътна такса в източна посока. Не искаше да го спрат за превишена скорост в този критичен момент. Справи се с плетеницата разклоняващи се магистрали и зави към междущатската магистрала 80 в западна посока. Петнайсет минути по-късно се отклони по изход № 65 от магистралата и се насочи към летище „Титърбъро“.

Проктър беше заключил, че за Диоген съществуват само две осъществими възможности за бягство: да се скрие на предварително подготвено безопасно място наблизо или да отведе Констънс някъде далеч с частен транспорт. Ако Диоген се беше скрил, вече беше твърде късно да направи нещо. Но ако беше планирал да я отведе далеч, не можеше да рискува да остане в линкълна. Щеше да е невъзможно да качи отвлечена жена на пътнически самолет или на някакъв друг вид обществен транспорт. А регистрационният му номер вече беше известен на полицията. Единственото място, останало като местоназначение, беше „Титърбъро“: най-близкото летище, което можеше да обслужва частни самолети с голям обсег.

Проктър зави по Индъстриъл Авеню и спря ролса до бордюра на тротоара пред най-близкия вход за летището. Огледа редицата най-близки постройки: кулата на летището, противопожарната станция, хангарите на различните фирми, обслужващи полетите. Нямаше следа от линкълна, но това не означаваше нищо: вече можеше да го е изоставил във, или зад някой от шестте хангара. Отвори шофьорската врата, слезе и бързо огледа пистите за рулиращи самолети – нямаше такива. След това вдигна очи към небето. Един реактивен самолет набираше височина и Проктър видя как прибира колесниците си. Обаче въздушното пространство над района, където граничеха три щата [2] Районът на Ню Йорк Сити, който обхваща части от три щата: Ню Йорк, Ню Джърси и Кънектикът. – Б.пр. , беше пълно със самолети, затова не можеше да е сигурен, че Диоген е точно в този.

Във всеки случай поне засега.

Качи се обратно в ролса, измъкна автомобилния лаптоп, влезе в интернет и извади плана на „Титърбъро“. След това влезе в страницата на „Еърнав“ [3] Сайт, предоставящ информация за пилоти и самолетни ентусиасти. – Б.пр. за обща информация за летището: географска ширина и дължина, статистически данни за работата му, размери на пистите. Двете писти на „Титърбъро“ бяха дълги общо над две хиляди метра, което им позволяваше да обслужват самолети с почти всички размери. Забеляза, че летището обработва около 450 самолета дневно, от които 60 процента са пътнически. Сега тръгна надолу по страницата, докато не стигна до информацията за фирмите, обслужващи полетите: данни за наземното обслужване, услугите за поддръжката на авиониката [4] Авиационната електроника. – Б.пр. , чартирането на самолети. Той запамети цялата тази информация.

Включи на първа и влезе с колата в същинското летище, подкара покрай редицата сгради, докато не стигна тази, която се издигаше до самата писта № 1. Сградата беше хангар, напомнящ на пещера, на който висеше табела „Летателна школа Северен Джърси“. След като грабна чантата си за извънредни положения, Проктър изскочи от колата и хукна към хангара. Хвърли бърз поглед вътре и изтича до самата писта. Летателната школа притежаваше половин дузина скапани „Чесна 152“, паркирани направо пред хангара. Забеляза, че в най-близкия самолет седят двама души. Очевидно пилот и курсант, които преглеждат летателния план за предстоящия урок.