Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Докато възприемаше тези картини с нарастващ ужас, Проктър чу откъм отворената врата приглушен женски глас, който викаше за помощ.

Без да обръща внимание на все още непреминалото замайване, той се втурна през помещението, вадейки пътьом глока изпод колана на панталона си. Притича под една арка, пресече входното фоайе, изрита входната врата да се отвори по-широко, след това се спря под портика, за да разузнае.

В далечния край на автомобилната алея беше спрял „Линкълн Навигейтър“ със затъмнени стъкла и работещ на празни обороти двигател. Предницата сочеше към „Ривърсайд Драйв“. Задната врата откъм неговата страна беше отворена. Малко по-навътре седеше Констънс Грийн с вързани зад гърба ръце. Беше с гръб към него и се бореше отчаяно. Не грешеше за нейната самоличност, защото виждаше бретона и маслиненозеления й шлифер от „Бърбъри“. Мъж, който също беше с гръб към него, държеше главата й и я тикаше яростно навътре, после блъсна вратата да се затвори зад нея.

Проктър вдигна пистолета и стреля, но мъжът прескочи предния капак на колата и се хвърли на шофьорското място, а куршумът го пропусна. Вторият куршум отскочи от бронираното стъкло, докато колата ускоряваше с пушещи гуми и се стрелна по „Ривърсайд Драйв“. През затъмненото задно стъкло се виждаше фигурата на Констънс, която продължаваше яростно да се бори. Колата се понесе с рев по булеварда далеч от Проктър.

В мига преди нападателят да скочи в колата, се беше обърнал към Проктър и очите им се срещнаха. Чертите на мъжа не можеха да се сбъркат: странните му двуцветни очи, бледото изваяно лице, добре подстриганата брада и пълният със студена жестокост поглед… Това беше Диоген, братът на Пендъргаст и негов неумолим враг, когото всички те бяха сметнали за мъртъв – убит от Констънс преди повече от три години.

Сега се беше появил отново. И държеше Констънс .

Изражението в очите на Диоген – яростта, тъмният и перверзен отблясък на триумф, бяха толкова страховити, че за миг дори стоик като Проктър изгуби кураж. Парализата му обаче продължи само милисекунда. Треперещ от ужас и серума на истината, той се втурна по автомобилната алея след колата и прескочи от раз подрязания жив плет в края на парцела.

В своята младост Проктър беше изключителен бегач – по време на индивидуалното си обучение във Форт Бенинг бе поставил рекорд по издръжливост, който още не беше подобрен. Беше успял да запази върховата си форма през годините и се впусна да преследва линкълна с най-високата си скорост. Сега колата беше спряла на червен светофар на пряка и половина пред него. Проктър взе разстоянието за по-малко от петнайсет секунди. Но в този момент светофарът светна зелено и колата се стрелна напред със свирещи гуми.

Проктър стъпи на асфалта, прицели се в задните гуми на автомобила и стреля два пъти: първо по лявата, после по дясната. Куршумите попаднаха в целта – каучукът на двете гуми потрепери от ударите. Но още докато гледаше, те се надуха отново с взривно съскане. Самонадуващи се . Линкълнът с Диоген зад волана заобиколи с газ колата пред него и ускори нагоре по „Ривърсайд“, като криволичеше из трафика.

Проктър се обърна и се втурна обратно към замъка. Пъхна пистолета обратно под колана и извади мобилния телефон. Имаше само ограничена представа за контактите на Пендъргаст във ФБР и другите федерални служби. Между другото, ако сега се обадеше във ФБР, само щеше да забави нещата. Това беше работа на местната полиция. Набра 911.

— 911 слуша – отговори хладнокръвен женски глас.

Когато стигна до замъка, Проктър профуча през вратата и претича през общите помещения към задната част на сградата. За безопасност телефонът му беше свързан с фалшиво име и адрес и той знаеше, че тази информация вече се е появила на екрана на диспечера.

— Обажда се Кенет Ломакс – каза Проктър, използвайки псевдонима, докато отваряше фалшив панел в ламперията в задната част на коридора и измъкна комплекта за оцеляване, който беше приготвил точно за такъв извънреден случай.

— Току-що станах свидетел на отвличане.

— Моля, адреса.

Проктър съобщи адреса, докато прибираше пистолета в чантата, и пъхна в нея още няколко резервни пълнителя.

— Черен „Навигейтър“ със затъмнени стъкла пое на север по „Ривърсайд“. – Продиктува й регистрационния номер, след това грабна чантата и хукна през кухнята към гаража, където беше подслонен Пендъргастовия „Ролс-Ройс Силвър Рейт“, модел 1958 година.