Линкълн Чайлд - Забравената стая

- И за милион години не бих се сетила, че входът за това помещение е асансьор, задвижван от гравитацията - каза тя. - И то маскиран като носеща колона. Трябва да отдам дължимото на добрата стара Памела.

- Някакъв проблем ли има между вас? - попита Лоугън.

Ким помълча, преди да отговори.

- Не ми харесваше начинът ѝ на взаимодействие с Уилърд. Поне в началото, когато обсъждаха идеи за преустрояването на крилото. Имах усещането, че тя го мисли за обикновен компютърен специалист и приема всяко негово проектно предложение като лична обида към нея, архитекта.

Значи това е причината - каза си енигмологът. - Все още защитава своя първи покровител... въпреки онова, което внушава Карбън?

- Удивително - възхити се Ким, която още оглеждаше релефно гравираното парче метал, което образуваше пода на асансьора.

Лоугън трябваше да признае, че е така. Може би това беше донякъде и негов провал. През цялото време беше мислил само в две измерения... беше забравил, че има и ос Z, която трябва да се вземе предвид.

През цялото време това е било там, в прашната стая точно над главата му...

Прах.

Внезапно му хрумна една мисъл - вледеняваща мисъл, която се стовари като удар в слънчевия му възел.

- Ким - каза той рязко. Доловила нещо в тона му, тя веднага се обърна към него.

- Какво има?

Докато тя слизаше по стълбата, Лоугън вдигна фенерчетата и ѝ подхвърли едното.

- Ела с мен.

На жълтата светлина от лъчите на фенерчетата той се върна по пътя, по който бяха минали преди малко - нагоре по стълбите и покрай изоставените стаи на третия етаж. Все още го помнеше добре, а и пътят не беше труден за откриване. След пет минути се озоваха отново пред вратата на склада. Лоугън отново го отключи, но вместо да влезе, освети помещението с фенерчето. В центъра му стоеше голямата декоративна колона. А до стената бяха старите кутии, покрити със слой прах.

Сега насочи лъча към пода - пространството между колоната и вратата. То бе покрито с множество застъпващи се следи от стъпки.

Ким, която бе проследила посоката на лъча, възкликна толкова тихо, че беше по-скоро шепот:

- Мили боже!

- Бях толкова затънал в онова, което прави Пам, че не им обърнах нужното внимание.

- Какво значи това?

Лоугън влезе в стаята, но прекрачи следите и отиде вляво, така че да не стъпи върху тях, и клекна, за да ги проучи. Бяха твърде много, за да различи отделни отпечатъци. Обаче се виждаше ясно - следите бяха пресни.

Той се изправи.

- Някой е минавал оттук десетина пъти - обяви той.

- Колко скоро?

- Много.

Сега се отправи към колоната. Припомняйки си жестовете на Памела, отвори двете крила на вратата, които откриваха път към самия асансьор. Лъчът па фенерчето му освети пода. Той също беше покрит със застъпващи се следи.

- Обаче в помещението долу няма никаква прах - каза той повече на себе си. - Само тук-там по някоя прашинка.

- Не разбирам - каза Ким.

Вместо отговор Лоугън влезе в кабината и ѝ махна да го последва. След като затвори вратите, освободи лоста, както беше направила Памела, завъртя голямото колело на лебедката и механизмът бавно ги понесе в спираловидно движение надолу към скритата стая.

Лоугън отвори вратите, излезе и изчака Ким да направи същото, след което изпрати устройството обратно на горния етаж. После се зае да оглежда пода. Имаше едва забележими следи от прах, донесен с техните обувки, но нищо повече.

Той си пое дълбоко дъх.

- Изглежда, че помещението не е било изоставено с десетилетия. Някой е влизал в него. Наскоро и редовно.

- Имаш предвид през всички тези години? Възможно ли е никога да не е било забравено?

- Не. Смятам, че стаята е открита наново, и то неотдавна.

Ким замълча, докато осмисляше чутото.

- Редовно влизане? За изучаване на помещението, както правим ние? Или изследване на Машината?

- За изследване... или използването ѝ. - Лоугън се огледа. - Не е ли изненадващо, като се замислиш, че няма нито една книга. Нито листове, документи, нито бележки. Винаги съм предполагал, че са били отнесени и прибрани или, пази боже, изгорени, когато проектът е бил прекратен. Но се обзалагам, че ако доведем криминологичен екип тук, ще открие, че са били изнесени съвсем скоро. Отстранени внимателно, за да получи помещението вида си на чисто и неизползвано. Същата грижа обаче не е била проявена към входа на третия етаж - не им е минавало през ума, че може да открием това . - Той плъзна поглед наоколо - работната маса, празната кантонерка, лавиците без книги. - Има само едно логическо заключение - някой или някаква група е започнала да възкресява старото, изоставено изследване. И че този някой е очистил помещението от доказателствата, когато Стречи и неговите строителни бригади се превърнали в заплаха да разкрият неговото съществуване.