Линкълн Чайлд - Забравената стая

Лоугън си пое дълбоко дъх. Имаше нужда от време, време в самота, за да може да премисли всичко.

- Това вероятно е добра идея - отговори той тихо. - Да свършваме за днес.

Ким постави устройствата в неговия поднос и Лоугън бързо го бутна на мястото му. След като изгасиха лампите и наместиха и брезента на мястото му, тръгнаха да излизат от Западното крило в пълно мълчание.

- Ще мина право на въпроса - започна Олафсон. - Пуснал си госпожица Флуд в тайната стая.

Лоугън кимна. Действието се развиваше на следващата сутрин във всекидневната на Уилърд Стречи в апартамента му на третия етаж. Пердетата бяха дръпнати до края, но въпреки това помещението беше сумрачно: голям тропически циклон се образуваше над Бермудските острови и облаците вече забулваха крайбрежието дори толкова на север, където се намираше Ню Хемпшир.

- И това се случи, след като си ѝ казал за помещението и за Уил Стречи. След като ти беше обяснена много ясно нуждата от дискретност. - Лицето на директора изглеждаше измъчено, а устните му бяха нацупени от крайно неодобрение.

- Имах нужда от информация и тя беше най-подходящият кандидат. Виж, жената е правнучка на архитекта на „Дарк Гейбълс“. Работила е със Стречи по плановете за преустройство на крилото. Отказа да помогне, докато не ѝ осигуря физически достъп до помещението.

- За бога, човече! Не ти ли хрумна, че просто се е възползвала от теб и искането ти, за да получи достъп до помещението?

Лоугън се поколеба. Наистина подобно нещо не му беше хрумнало. Отхвърли обаче тази възможност като прекалено паникьорска.

Олафсон поклати глава.

- Джери, не знам какво да кажа. Променил си се, откакто беше тук. Може би за това носи вина цялото медийно внимание, което получаваш. Мислех, че мога да се доверя на твоята предпазливост в този случай. Но ти надхвърли твърде много инструкциите, които получи, и се боя, че...

- Това, което направих, беше за добро. Защото стигнах до открития. Тревожни открития.

При тези думи Олафсон замълча. След малко му махна да продължи.

- Открихме вратата за помещението, ако изобщо може да се нарече така. Ако не беше Пам Флуд, никога нямаше да я намеря. - Лоугън му обрисува накратко как до помещението се стига с ръчно задвижван асансьор, скрит в складово помещение на горния етаж. - И в допълнение към това откритие научих още нещо. Че неизвестен човек или група хора са започнали да използват помещението - напоследък.

На лицето на Олафсон се изписа удивление. Несъзнателно пръстите му се заеха с възела на вратовръзката в опит да го разхлабят на фона на снежно-бялата му риза.

- Колко скоро?

- Трудно е да се каже. Няколко месеца, може би половин година? Грегъри, най-важното е, че са знаели за нашето идване ... Затова помещението беше безупречно чисто. Затова всички книги и документи са прибрани. Мисля, че са възкресили работата, изоставена преди три четвърти век. Възобновили са я и са я усъвършенствали .

- Възможно ли е да е бил самият Уил Стречи? - попита Олафсон. - Имам предвид, че той беше човекът, който нареди работата да се спре.

- И аз се питах. Но това едва ли е вероятно, след като е отговарял за проекта по преустройството и е можел да намери по-фин начин да запази стаята в тайна. Фактически разполагам с доказателство, че не е работа на Стречи.

- Доказателство? - повтори директорът.

Лоугън бръкна в джоба на якето си, извади едно от устройствата, които бе открил в скрития поднос, и му го подаде. Олафсон протегна предпазливо ръка, сякаш се страхуваше да не го ухапе. Повъртя го насам-натам в ръцете си, после го върна с безмълвен въпрос, изписан на лицето.

Лоугън го остави на помощната маса. След това се обърна към антикварното радио на Стречи с форма на катедрала, вдигна го, отвори го отзад и показа на директора.

- Помниш ли, когато те попитах дали в „Лукс“ са провеждали някакви изследвания в областта на радиото? - попита той. - А сега погледни вътре.

Олафсон надникна вътре. След малко на лицето му се изписа объркване. После очите му се разтвориха широко, когато направи връзката. Накрая погледна към устройството, което лежеше на помощната маса.

- Точно така - потвърди Лоугън. - Еднакви са. Като се изключи това, че устройството в радиото е засилено и модернизирано с включването на интегрална схема вместо радиолампите и с батерия от двайсет и първи век вместо електрически ток. Ако погледнеш в радиото, когато го обърнеш, ще го видиш с очите си. Инсталирали са го откъм долната страна. Без съмнение с цел да го скрият по-добре.