Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Това е напълно разбираемо - кимна Лоугън.

- Затова за мен не представляваше трудност да ти разреша да проучиш това помещение. И затова не свързах неговото съществуване със смъртта на Уил. Но като се има предвид онова, което откри, и устройството, което ми показа току-що... Не мисля, че има място за съмнение.

- Съгласен съм. - Лоугън се спря. - Да вървим.

Директорът го погледна учудено.

- Моля?

- Да вървим да отворим сейфа.

- Ти се шегуваш.

- Ни най-малко.

- Нищо не разбираш. - сега Олафсон стана. - Когато ти казах това, вече наруших клетвата си като директор на „Лукс“.

- Но отговорите, които търсим, са там вътре. Ние...

- Джеръми, когато ти казах, направих нещо, което никой директор от 1935 г. насам не е правил. Направих го само за да разбереш, че си прав. Без съмнение тук, в тайната стая, са се провеждали секретни и опасни изследвания. Зная, че вече си близо до намирането на отговора. Затова ти предоставих потвърждението, което ще ти помогне да продължиш по верния път.

Лоугън, който се чувстваше замаян от този неочакван отказ след изненадващото разкритие, се бореше с противоположни чувства.

- Грег, твое морално и етично задължение е да ми покажеш съдържанието на това досие.

Олафсон поклати глава едва ли не със съжаление.

- Съжалявам, но вече наруших клетвата. Извинявай, но не мога да добавя към това и нарушение на хартата на „Лукс“.

- Тогава ще умрат още хора - тихо каза енигмологът.

Вече беше един вечерта, когато Лоугън се върна в своя офис и апартамент на третия етаж. Той прекара остатъка от сутринта в неспокойно обикаляне из кампуса под оловносивото небе в съпровод с яростното блъскане на Атлантика по скалистия бряг, опитвайки се да пребори вътрешното си усещане за безсилие. Беше обмислил десетина и после отхвърлил още толкова начина да придума, подмами или заплаши Олафсон да отвори частния си сейф. Най-накрая бе зарязал това и бе решил да се заеме отново с работата, най-малкото за момента. Обедът вече беше в разгара си, но последното нещо, което изпитваше в момента, бе глад.

Огледа кабинета си, насочи се към телефона и набра номера на Ким.

- Миколос - обади се тя.

- Ким, Джеръми се обажда.

След кратка пауза тя отговори:

- Да?

- Исках да се извиня за снощното избухване. Ти не беше виновна и не заслужаваше да го отнесеш.

- Приемам извинението, ако ми обясниш каква беше причината.

Лоугън се отпусна на стола зад бюрото.

- Напоследък не се чувствам много на себе си.

- Да, и меко казано, не изглеждаш добре. Предполагам обаче, че зад това се крие нещо повече.

- Права си. - Той се поколеба. - Ким, тези устройства, които намерихме снощи в тайната стая, мисля, че едно от тях е било причина за смъртта на Стречи.

Той чу как тя си поема дълбоко дъх.

- Сигурен ли си?

- Почти.

- Как?

- Имаш предвид как? Нямам представа, но едно знам със сигурност: откриването на стаята от Стречи е довело до смъртта му, макар и непряко.

- Господи! - Настъпи мълчание и на енигмолога се стори, че чува как зъбните колела в главата на Миколос щракат. - Виж... не ми се ще да питам, но защо тогава ние сме още живи? Защо не ни побъркаха, за да се самоубием и ние? Имам предвид, че също се ровим из това помещение.

Лоугън се беше страхувал, че тя ще зададе точно този въпрос, защото и той се питаше същото. Реши да ѝ даде по-лесен и нетревожен отговор.

- Според мен убиецът не е вярвал, че ще открием тайната стая, или поне не толкова бързо. Обаче сега, когато го направихме и когато Олафсон знае какво се случва - да, знае - убиецът се е покрил. Но ще те разбера напълно, ако се оттеглиш от проучването...

- Не, в никакъв случай . Но за разнообразие трябва да ми позволиш да правя нещо .

- Съгласен. И това е втората причина да ти се обадя. Искам да се заемеш с изучаването на едно от устройствата, които намерихме снощи. Разглоби го, сложи го под осцилоскопа, подложи го на обратно инженерство. Опитай се да откриеш как работи, каква е връзката му с Машината. Наясно съм, че това е трудна задача, защото някой е скрил всички упътвания. Но ти знаеш много повече по въпроса от мен. Още нещо - Ким, трябва да си много, много внимателна. Документирай всичко с видеокамерата. Не бързай. Отнасяй се към това нещо, все едно е истинска бомба.

- Не се тревожи, ще внимавам. Вече имам няколко идеи за устройствата.

- Например?

- Нали си спомняш онези тежки костюми, които висят на стената в дъното на помещението? Онези, които приличат на рицарски брони?