Линкълн Чайлд - Забравената стая

Лъчът на фенерчето му освети отвъд прага помещение, което някога явно е било склад. Нямаше прозорци и беше разположено навътре в крилото. Няколко стари кашона, целите в прах, стояха в единия от ъглите. В самия център на помещението странно стърчеше една от големите мраморни соломонови колони с познатия спираловиден мотив - вездесъщо и характерно присъствие в архитектурата на „Лукс“. Лоугън осъзна, че трябва да е част от носещите елементи и разполагането ѝ в складово помещение не беше по-лош от всеки друг начин да бъде скрита.

Сега Памела прибра бележника и лазерния уред в джоба си, извади фенерчето и се приближи до колоната. Огледа я внимателно, след това постави двете си ръце върху нея, почуквайки и натискайки тук и там. След минута-две се чу щракване.

Памела се обърна към енигмолога:

- Ето ти входната врата.

Той я погледна неразбиращо.

- Какво искаш да кажеш?

- Ecce signum 1 - каза тя и сложи отново ръце върху колоната и я отвори като обикновен шкаф.

- Тu es mira 2 - измърмори в отговор Лоугън, докато осветяваше с удивление колоната с фенерчето си.

Тя не беше, както бе предположил, носещ елемент, който се издигаше от основите до покрива, нито беше от мрамор. Изглеждаше желязна, а отвън беше боядисана така, че да прилича на мрамор. Двукрилата врата с умело скрити панти се отваряше във вертикалния кух цилиндър с кръгъл под и голямо колело. То приличаше на щурвал, закрепен на задната стена.

Памела сложи край на мига нерешителност и влезе вътре, описа с лъча на фенерчето си кръг, после махна на Лоугън и Ким да я последват.

Лоугън се подчини и влезе предпазливо в кухия цилиндър. Миг по-късно Ким направи същото. Беше толкова тясно, че едва се събраха. Памела хвана кръглите метални топки от вътрешната страна на крилата и ги затвори. Пространството отново се превърна в затворен цилиндър. После тя дръпна лоста, който блокираше голямото колело, и го завъртя.

Странно чувство обхвана Лоугън. Едва миг по- късно осъзна какво става: „колоната“ се спускаше през пода с бавно спираловидно движение.

- Действа чрез тежестта - обясни Памела.

Шейсет секунди по-късно спускането им свърши с леко сътресение. Памела отново отвори вратите и пред тях блесна ярката бяла светлина в забравената стая. Тя излезе първа, Ким и Лоугън я последваха.

Колоната се беше спряла в празното пространство между Машината и задната стена близо до мястото, където в пода бяха гравирани римските цифри. Памела затвори вратите ѝ и натисна почти невидимия бутон отстрани. Колоната започна да се издига спираловидно обратно в тавана. Докато я наблюдаваше, Лоугън стигна до извода, че спираловидният дизайн не е само декоративен - тя работеше като тирбушон, докато се връщаше на място в склада на третия етаж. Когато спря, се озова на едно равнище с тавана, подът ѝ се превърна в декоративен диск с релефна украса. А Лоугън беше смятал, че металният диск скрива мястото, където някога е висял полилей.

Той остана известно време загледан в тавана. После се обърна към Памела.

- Трябва да си знаела това още от самото начало - отбеляза той. - Не може да си открила всичко едва сега.

Памела се засмя.

- Така е.

- Тогава защо не ми каза?

- Защото не бях сигурна. В архива на прадядо попаднах на планове за подобно устройство. Обаче те не бяха съхранявани с документите на „Дарк Гейбълс“, така че не можех да знам дали са били за Делаву, или не. Трябваше да видя крилото и тази стая, за да съм сигурна.

- Как можем да го свалим отново? - попита Ким.

- Не знам - отговори Памела. - Няма съмнение, че някъде тук трябва да има скрито прибиращо устройство с навиваща се пружина.

Лоугън отново се загледа в тавана и поклати глава. Като си помисли човек, че отговорът през цялото време е бил тук, буквално над главите им. Поредната загадка на забравената стая.

- Удивително. Пам, много ти благодаря - каза той. - Току що си спечели най-хубавата вечеря в Нюпорт.

- Вече имах такава - отговори тя. - В „При Джо“, нали не си забравил?

- Тогава нека е най-скъпата - отговори той и стисна ръката ѝ. Забеляза, че Ким ги наблюдава мълчаливо.

- Хайде, Пам. - Лоугън кимна към чантата ѝ. - Събери си нещата и ще те изпратя до колата ти.

1 Ето доказателството (знака) (лат.). - Б. пр.

2 Ти си прекрасна (лат.). - Б. пр.

Когато се върна в забравената стая, Ким Миколос стоеше на стълба, която беше взела от строителната площадка наблизо, и оглеждаше декоративния метален кръг на тавана.