Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Трябва да ти призная, че ми костваше доста усилия да не надникна, преди да дойдеш.

- Без мен нямаше да знаеш какво да търсиш.

- Сигурен ли си? - попита тя и се усмихна. Лоугьн забеляза, че това е една искрена и твърде покоряваща усмивка.

Той насочи вниманието си към чертежа. Листът беше покрит със същото гъмжило от линии с мерки и бележки като в комплекта, притежание на Стречи. Но докато се опитваше да привикне отново към лабиринта от помещения и коридори, с изненада откри, че помещението, което беше открил, се намираше там, в средата на етажа. Покрай западната му стена минаваше коридор, северната му стена граничеше с пространството за техническите елементи като тръби и канали. Помещенията, наименувани „галерия“ и „ателие“, бяха разположени източно и южно от стаята. Самата тя не беше наименувана.

- Странно - подхвърли Памела след няколко секунди и постави пръста си върху стаята, която Лоугън разглеждаше. - Това помещение няма врата и определено предназначение. Не може да е стълбищна шахта - ето ги тук и тук, друга просто би била излишна. Не е свързано нито с механическите, нито със строителните нужди на сградата. - Тя направи пауза. - Може би това е недовършен план... Но, не, ето го подписа на дядо ми в информационната табличка. Много странно.

По време на пътуването си от „Лукс“ до къщата на Флуд Лоугън беше зает с вътрешен спор. Сега, след като видя бързината, с която тя забеляза тайната стая, по-лесно взе решение.

- Няма да те карам да се кълнеш, че ще пазиш тайна - започна той, - но трябва да ми обещаеш, че това ще си остане между нас.

Памела кимна.

- Само между нас. Никакви клюки с приятели и в семейството?

- Нямам семейство и зная как да пазя тайна.

- Добре. - Лоугън постави пръста си внимателно върху нейния. - Това е необичайният архитектурен детайл, за който ти споменах в „Блу Лобстър“.

- Така ли? - Очите на Памела се уголемиха. - И какво представлява?

- Нали ще ме разбереш, ако не изпадам в подробности. Достатъчно е да кажа, че това е забравена стая, неизползвана и фактически неизвестна в продължение на повече от петдесет години. Открих я по време на проучване на Западното крило, когато се опитвах да разбера защо Стречи е прекратил работата толкова внезапно.

Знаеше, че Олафсон енергично ще се възпротиви на въвличането на Памела Флуд, дори да е съвсем незначително. Също така знаеше обаче, че съществува голяма вероятност, като се има предвид нейната архитектурна подготовка, връзката на семейството ѝ с първоначалния план на замъка и тясното ѝ сътрудничество със Стречи, да може да му окаже голяма помощ.

Памела поклати глава.

- Нима искаш да кажеш, че помещението е било нарочно скрито? Какво е било неговото предназначение? И защо не е предвиден начин за достъп и излаз?

- Още не зная всички отговори, но те едва ли са подходящи за този разговор. Исках да видя чертежите ти, защото се надявах, че може да хвърлят малко светлина върху тази мистерия.

Памела гледа плана известно време, преди да отговори:

- Е, може да се каже, че не оправдаха очакванията ти. Само ни казват, че плановете, с които аз работих в „Лукс“, са били изменени в сравнение с оригиналите на моя прадядо.

- Освен това ни казват, че помещението е съществувало по време на първия собственик. Вероятно Делаву сам е поискал то да бъде построено. Изглежда, меко казано, е бил много ексцентричен тип. Обаче не ни казват защо чертежите са били изменени. Самата сграда е останала непроменена - помещението, начертано на този план, е там до ден днешен. Трябва да предположа, че плановете са били преднамерено променени, за да се скрие съществуването на стаята.

- От кого и защо?

- Надявам се, че твоят прадядо има и други документи в архива си, които биха могли да ни кажат защо.

- Ще започна да търся още сега. - В този момент изражението на лицето ѝ се промени. - Чакай малко. Смяташ ли, че мъжът, за когото ти разказах, онзи зловещ тип, който ми досади миналата зима, докато искаше да види оригиналните планове на „Лукс“... смяташ ли, че е знаел за тази стая?

- Това не е много вероятно - отговори Лоугън, макар да си помисли, че е напълно възможно, но не виждаше причина да плаши архитектката. - Имаш ли нещо против да разгледаме и останалите планове? За да се уверим, че няма други... ъъъ... изненади.

- Разбира се. - И Памела се обърна към купчината развити чертежи.

Двайсет минути внимателен преглед на плановете откри и някои други ексцентрични пространства в оригиналния замък - клетка за лъвове, гимназион по модела на истинска римска баня, закрито пространство за стрелба по панички, но нищо по-озадачаващо от тайната стая.