Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Става ли нещо? - попита Миколос, която продължаваше да снима.

Лоугън кимна.

- Какво е това? - попита тя и посочи ключа с надписа ЗАРЕЖДАНЕ.

- Вероятно е свързано със зареждане от източник на волтаж.

- С други думи, като включване първа скорост на автомобила.

- В общи линии.

Те се спогледаха, после се вторачиха в ключа. Този път Лоугън действаше още по-предпазливо. Протегна ръка и сложи върховете на пръстите си върху ключа.

- Не смяташ ли, че първо трябва да си сложим тези предпазни костюми? - попита Миколос, шегувайки се само наполовина.

Лоугън не отговори, после решително щракна ключа на етикета ЗАРЕЖДАНЕ.

Нищо не се случи.

- Машината е развалена.

- Не непременно. Не знаем предназначението на всички тези ключове и измервателни уреди по контролния панел. Вероятно те вършат същинската работа. Но нека първо се опитам да сваля останалите кожуси от корпуса.

Преди да се заеме с това, Лоугън щракна обратно първо ключа на захранването, после на зареждането. Едва доловимото бръмчене и вибрацията спряха. След това той се зае с двата дървени кожуха, закрепени за страните на уреда, и накрая с металната плоча, която покриваше далечния край. След като свали двата кожуха, отдолу се показаха приспособления от метал и гума. Едното му заприлича на обемиста футуристична антена, а другото на радиатор с лабиринт от два реда хоризонтални тръби.

Той поклати глава. Сякаш целият напредък, който постигаха с това странно устройство, водеше до все нови и нови загадки.

Двамата се наведоха над уреда, приличащ на антена.

- Какво, смяташ, е това? - попита Лоугън. - Не ти ли напомня на нещо?

- Виж този етикет - възкликна Миколос и посочи парчето хартия по уреда, на което пишеше с малки букви: ЕФГ 112-А. Патент 4 215 662. Електрическа компания „Уерхем“, Бостън. Толеранси 1-20 мГ. 1-15 мТ.

- Ем Ге - прочете на глас енигмологът. - Мислиш ли, че става въпрос за милиГаус?

- Да и смятам, че другото съкращение е за микроТесла.

- Значи това е... - започна той и замълча.

- Примитивен генератор на електромагнитно поле. А това - тя посочи към долната половина на устройството - вероятно е въртящата се бобина.

Лоугън отстъпи назад от машината.

- Какво има? - попита Миколос.

Енигмологът не отговори.

- Какво има? - повтори тя и се смръщи.

- Една от функциите на подобен генератор - заговори най-накрая Лоугън - е да открива промените в електромагнитните полета.

- Да, помня го от моя курс по електроинженерство. Е, и?

- В моята работа те се използват за откриване на специфични електромагнитни промени. Изкривявания, причинени от паранормални явления.

По лицето на Миколос се смениха изненада и неверие.

- Да не искаш да кажеш, че машината е била построена за откриване на... на призраци?

- Напълно възможно. През 30-те години интересът към спиритуализма и мистицизма е бил много силен и...

- Чакай малко. Полазват ме тръпки от тези приказки. - Сега Миколос отстъпи назад от машината. - Смяташ, че това е създадено, за да открива призраци... и са го изоставили, защото не е работило?

- Възможно е - съгласи се Лоугън. - А може би защото е работило твърде добре.

1Първият голям боса нова албум в САЩ (1962 г.) от Стан Гец и Чарли Бърд. - Б. пр.

Офисът на Памела Флуд заемаше голямо пространство в задната част на старата къща на улица „Пери“. За работно помещение се оказа изненадващо елегантен. Старите чертожни маси, избелелите фасади на сгради в рамки, томовете техническа литература в ретро библиотеките свидетелстваха за предходните поколения архитекти. Памела беше освежила и направила помещението по-ярко с типично женско умение.

- Моля, седни - покани го тя, посочвайки металния стол до една от чертожните дъски. - Съжалявам, но няма по-удобен стол.

- И този ще свърши работа - любезно я успокои Лоугън и през това време забеляза на масата архитектурни скици, направени с молив.

- Значи работиш по стария начин?

- Само първоначалните планове. Човек трябва да е в крак с времето си. Затова използвам софтуер за компютърен дизайн, за да не се чудят клиентите, освен това изучавам СИМ.

- СИМ?

- Строителни информационни модели. - Тя отиде до втората чертожна маса, на която лежаха стегнато навити няколко стари чертежа. - Тази сутрин ги извадих от архива в мазето. Това е личният комплект на дядо ми с плановете на „Дарк Гейбълс“.

- Може ли да прегледаме чертежите за втория етаж на Западното крило?

- Разбира се. - Памела започна да прелиства крайчетата на чертежите, извади един и го занесе на масата до Лоугън, където го разви.