Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Потърсих фирмите на тези плочки. Електрофабрики „Келе“ е германска електрофирма, основана през 1911 г. в Дрезден. Оттогава се е сляла с толкова много компании, че първоначалното ѝ предназначение е станало вече неясно. Каквото и да е било, фирменият архив е унищожен от фосфорните бомби през 1945 година. Машиностроителна компания „Роузуел“ е била един от първите производители на озвучително и радиооборудване. Престава да съществува през 50-те години. Не можах да науча нищо повече от това, че са произвеждали специализирано индустриално оборудване.

Миколос плъзна бавно видеокамерата по протежение на уреда. После замислено опипа придатъците, които стърчаха тук-там. Плочки от палисандрово дърво с нежни извивки, грижливо напасвани и заключени за централния корпус. Самите те напълно потънали в дървото. Тя отиде до удебеления край на уреда и погледна римските цифри, изсечени в пода под него. След това заобиколи тесния край и засне тежката дървена кутия, която беше заключена за него. Приближи камерата и насочи обектива към двете думи - ЛЪЧ и ПОЛЕ, гравирани на друга медна плочка точно под кожуха. Докато го правеше, погледна към Лоугън и повдигна вежди.

- За начало мястото е не по-лошо от всяко друго - подхвърли Лоугън. Приближи се и започна да оглежда дървената ключалка, вградена в корпуса точно над плочката. Измъкна фенерчето от мешката си, за да я огледа по-добре. След това извади комплект шперцове, сложи го върху корпуса и започна да работи по ключалката.

- Странно умение за един професор по история - забеляза Миколос, която продължаваше да записва случващото се.

- Не бива да забравяш, че съм също така енигмолог.

В помещението настъпи тишина, която се нарушаваше само от тихите звуци на самбата.

- Каква е целта ти със Стан Гец?

- Ще ти кажа, ако обещаеш да не се смееш.

- Обещавам.

- Аз съм екстрасенс. Емпат. Притежавам умението, може и така да го наречеш, да чувам или усещам онова, което хората чувстват или преживяват. Независимо дали в настоящето или в миналото. Това помещение е... неприятно. Чувах музика в главата си. Стан Гец ми помага да я изключа.

- Каква музика?

- Диво арпеджио, огромни сблъскващи се гроздове от ноти, вълни от звуци. Тревожни мелодии, почти нагло виртуозни.

- Сякаш описваш Алкан.

Лоугън замълча. После попита:

- И преди го спомена. Това не е ли любимият композитор на Стречи?

- Шарл Валантен Алкан. Може би най-странният композитор, който някога се е раждал. Да, Уилърд му беше горещ почитател. Всъщност Алкан беше единственият друг композитор освен Бах, достатъчно сложен тематично и хармонично, за да го заинтересува. Мисля, че причина за това беше математическата наклонност на съзнанието му.

Лоугън отново се зае с ключалката и секунда по-късно се чу щракане, когато последният щифт потъна в отвора. Той се изправи, постави двете си ръце върху кожуха от палисандрово дърво и внимателно го повдигна. Отдолу се видя редица бутони с два ключа - единия над етикета с ЛЪЧ, другият над етикета с ПОЛЕ, а към тях стари индикатори за силата на звука и комплект прекъсвачи. Макар да са били затворени под дървения капак, всички изглеждаха забележително чисти.

- Какво мислиш, че означава това? - попита Миколос, остави камерата и разтърси лъскавата си черна коса.

- Ти ми кажи. Нали си техничарят между нас.

Известно време наблюдава в мълчание контролните уреди.

- Виждаш ли нещо, което да прилича на копче за включване и изключване?

- Не. Но и не бих търсила до този контролен пулт, а отстрани, близо до онова, което захранва тази машина.

Лоугън се зае да търси около основата на дървения корпус и накрая откри един много но-малък защитен кожух, закрепен за долния край. Отново пусна в действие шперцовете си и след десет секунди работа върху щифтовете на ключалката успя да го свали. Под него се показаха два ключа: под единия пишеше: ЕЛ. ЗАХРАНВАНЕ, а под другия: ЗАРЕЖДАНЕ.

- В десетката - отбеляза Миколос, която надничаше иззад рамото му. Видеокамерата отново беше в ръцете ѝ и записваше случващото се, а очите ѝ бяха широко отворени от вълнение.

Лоугън протегна ръка, за да завърти ключа на захранването, но се поколеба.

- Трябва ли да го правим?

- Доникъде няма да стигнем, ако не го направим.

Предпазливо хвана ключа, след това го щракна в позиция ВКЛЮЧЕНО. В първия момент не се случи нищо. После се чу ниско бръмчене, толкова ниско, че беше почти извън диапазона на човешкия слух. Той сложи ръка на основния корпус - сега вибрираше леко.