Линкълн Чайлд - Забравената стая

Взе телефонния указател на „Лукс“ и запрелиства страниците, докато не откри номера, който търсеше: домашния телефон на Олафсон. Вдигна слушалката и го набра.

Директорът отговори на третото позвъняване.

- Олафсон.

- Грегъри, Джеръми Лоугън се обажда.

- Джеръми, току-що си отбелязах на календара за утре да ти се обадя, за да обсъдим напредъка ти.

- Точно за това ти се обаждам. Чудех си дали не мога да се отбия при теб за няколко минути?

Настъпи мълчание.

- Сега?

- Разбира се, стига да не си зает.

От другата страна се чу шумолене на хартия.

- Добре, очаквам те.

- Благодаря. - Енигмологът остави слушалката на място и без да си прави труда да вземе своята мешка, забързано излезе от помещението.

Олафсон живееше в голям апар тамент в източния край на Дамската пътека. Той отвори вратата, но сега не носеше обичайния черен костюм, а кашмирен пуловер и камуфлажни панталони. В едната си ръка държеше ниска чаша, пълна с чисто уиски.

- А, Джери - каза той, докато си стискаха ръцете, - влизай.

- Извинявай, че ти се натрапвам, но реших, че това няма защо да чака.

Олафсон го поведе надолу по коридора и го въведе във всекидневната. Обзавеждането се различаваше напълно от едуардианския стил, който цареше в другите помещения на замъка. Апартаментът на директора беше изцяло в стил Баухаус, както може би подсказваха картините с абстрактен експресионизъм в кабинета му. Хромови кожени кресла с гладко извити крака от никелирани тръби и странни лавици за книги с формата на зикурати 1, сякаш излезли направо от школата на Марсел Брюер 2. Големите прозорци в южната и западната стена на сградата откриваха драматични изгледи към бурята.

- Скоч? - попита Олафсон, отправяйки се към мокрия бар.

- Благодаря, няколко пръста, без лед.

Олафсон взе чаша за уиски, наля малко „Лагавулин“ в нея, занесе я на Лоугън и му посочи едно кресло. После отпи от своята, чакайки го да започне.

- Първият етап от работата ми е завършен - обясни му Лоугън. - Прегледах всички доклади и досиета, изгледах записите от охранителните камери, основно проучих миналото на Стречи, прегледах неговата работа, разговарях с всички, които са имали някакъв контакт с него през последните седемдесет и два часа от живота му. Направих всичко, проследих всяка стандартна следа, както би постъпило всяко обикновено следствие.

- И?

- Съгласен съм с онова, което ми каза, когато пристигнах преди пет дни. Уилърд Стречи е бил човек, който има всички причини да живее. Направил е много удовлетворителна кариера и е чакал с нетърпение също толкова задоволително пенсиониране. Това не е човек, който би се самоубил. Освен това, както каза ти, той е човек, чийто темперамент би бил изцяло против подобно действие. - Той отпи от малцовото уиски. - Нещо се е случило с него през последните дни от живота му. Нещо, което напълно го е променило и принудило да се самоубие, и то веднага. Стигнах до убеждението, че е нещо, свързано с работата му в Западното крило.

- Западното крило? - повтори Олафсон.

- Особено с тайното помещение. Има връзка - сигурен съм, че е така. Трябва да науча каква е тя, ако искам да разбера какво се е случило със Стречи... Трябва да разбера предназначението на тази стая.

Изведнъж изтрещя гръмотевица. Миг по-късно помещението блесна от живото сияние на светкавицата.

Олафсон се смръщи.

- Виж, Джеръми, не знам. Това ми се струва малко прекалено. Какво общо би могла да има неговата работа по преустройството на крилото със самоубийството му?

- Стречи е разполагал с ключовете за крилото. В продължение на месеци е работил по неговото преустройство и реставрация. Познавал го е по-добре от всеки друг. Нали помниш малкия отвор с размерите на чук в стената на помещението? Беше замазан е гипс. Ти сам го каза: това означава, че може сам да го е открил.

Олафсон бавно остави чашата си на близката маса.

- Вярно е, точно това казах.

- Казах ти, че направих всичко, което едно стандартно разследване щеше да извърши.

- И какви са резултатите?

- Че трябва да се разгадае загадката на забравената стая.

- Загадка. Интересна дума.

- Че тази стая не е нищо друго освен загадка. Какво е било нейното предназначение? Защо я няма в архитектурните планове? И защо изобщо е тайна? Защо по-късно е зазидана и скрита? И защо Стречи се е самоубил, когато е научил или е щял да научи за нейното съществуване?

Олафсон не отговори.

- Има и още нещо. „Другите“, които спомена Карбън - това са живеещите в „Лукс“, които са били видени през последните седмици да се държат по нехарактерен или необичаен начин. Те ми разказаха, че са видели, чули и помирисали неща, които всъщност ги е нямало. Говорят за странни натрапчиви импулси - в единия от случаите суициден импулс. Но най-интересният факт е, че четиримата или са живели, или са работили в близост със Западното крило.