Линкълн Чайлд - Забравената стая

Останалите четирима бяха интересни. Трима от тях бяха учени, които живееха тук, а единият - служител в администрацията. Никой от тях не гореше от желание да говори за преживяното. Някои повече, други по-малко. Двама бяха докладвали, че са видели или подушили неща, които или изобщо не са били там, или много са се различавали от действителността. Трима от тях бяха разказали, че изведнъж почувствали натрапчивата нужда да направят необикновени или необичайни за тях неща. И четиримата бяха чули музика или гласове или съчетание от двете.

Лоугън знаеше, че паракусията, или с други думи, звуковите халюцинации може да са резултат от много неща: разстройство на съня, психози, епилепсия, енцефалит. Обаче вероятността четирима души сред толкова малка група хора да страдат от едни и същи психически заболявания беше пренебрежимо малка. Между другото, хората със звукови халюцинации винаги чуват мелодии, които знаят, но тук случаят не беше такъв. Лоугън си беше направил труда да попита. Нито пък гласовете бяха от стандартния вид: спорещи, разказващи нещо или пък силните шумове, характерни за синдрома на взривяващата се глава. Вместо това гласовете, чути от четиримата, шепнели .

„Злобни“ и „странни натрапчиви импулси“ бяха термините, които се чуваха най-често. Всички произшествия бяха започнали шест до осем седмици по-рано. И в четирите случая хората осъзнавали, че отклонението в поведението им е ненормално. И в четирите случая феноменът спрял внезапно няколко седмици преди смъртта на Стречи и оттогава не се беше проявявал отново.

Имаше още нещо общо, което беше много интересно. Проверявайки бележките си за четиримата, откри повтарящ се модел. И четиримата засегнати живееха или работеха в съседство със Западното крило.

Западното крило. Лоугън усещаше, че то е неразривно свързано с обстоятелствата около смъртта на Стречи. Вече смяташе, че е започнал да разбира защо.

1Квантовите компютри обработват данни, като използват квантовите свойства на атомите и елементарните частици - т.нар. суперпозиция - възможността атомите и елементарните частици да пребивават в две различни състояния едновременно. - Б. пр.

Същия ден, но по-късно следобед, Лоугън зави със своето купе „Лотос Елан“ от „Карол Авеню“ в „Оушън“, като внимателно мина на по-ниска предавка, докато взимаше завоя. Денят, който беше започнал с мъгла и ръмящ дъждец, се превърна поне временно в ясен и топъл и Лоугън свали прозорците на купето с метален покрив. Бризът, който идваше от Хазард Бийч, изпълни колата с възхитителния мирис на солена вода.

„Лукс“ можеше да осигури всичко в областта на яденето - храната, която им поднасяха, беше първокласна, освен това имаше и малко кафене, което работеше от 10 сутринта до 8 вечерта, ако случайно някой огладнее извън часовете за хранене. Но не сервираха чай, марка „Пий Джий Типс“ - навик, който беше развил, докато караше специализацията си в Англия, и така и не можа да се отърве от него. Беше слязъл в града, за да си купи кутия от него и тоалетни принадлежности от деликатесния магазин на улица „Пелъм“.

Сега, докато караше обратно към „Лукс“, мислите му отново се върнаха на онова, което Карбън беше казал за Ким Миколос. Ако търсиш кого да скалпираш, върви да говориш с онази гъркиня - неговата асистентка. Още от първия си ден тук хвърли око на катедрата му. Думите му бяха в пълно противоречие с онова, което Ким сама му беше казала за отношенията си със Стречи. Странно...

Беше принуден да натисне аварийно спирачката, когато един черен джип излезе от странична улица на „Оушън Авеню“ точно пред него. Смръщи се, но потисна подтика да сподири джипа с рева на клаксона си. Шофьорът несъмнено беше турист, ако се съди по скоростта на ледник, с която се движеше. Пътниците вътре или се бяха изгубили, или се любуваха на гледките. А те бяха наистина удивителни: тук шосето минаваше близо до океана и се изкачваше до най-високата точка на „Оушън Авеню“, която се извисяваше почти трийсет метра над брега.

След като остави купето на втора предавка, Лоугън се замисли отново за Карбън. Инстинктите му подсказваха, че Ким е искрено разстроена и потресена от смъртта на Стречи. Не се държеше като човек, който се е прицелил в нечие място. Освен това беше намекнала, че помежду им не е имало напрежение.

Джипът продължаваше да се движи пред него. Може би хората в него не се любуваха на изгледа, а колата имаше някакви технически проблеми. Тя намаляваше, после рязко ускоряваше само за да намали отново. Заради джипа, вместо да се върне в „Лукс“ за минута, щяха да са му нужни десет. Лоугън се показа малко в лентата за насрещно движение, за да провери дали не идва нещо, но пред него пътят зави надясно и той нямаше достатъчна видимост. Върна се на мястото си зад голямата кола, за да изчака.