Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Сигурен ли си? - попита Олафсон.

- Два пъти проверих бележките си. Сигурен съм.

Олафсон протегна ръка за чашата си.

- Ако искам да реша тази загадка, имам нужда от твоето позволение да сменя посоката на издирванията си и да се съсредоточа върху Западното крило и особено върху забравената стая.

Олафсон отпи бавно. След това въздъхна и накрая кимна с глава.

- Също така ще ми трябва асистент.

Директорът се смръщи.

- Какво?

- Аз съм историк, енигмолог. Не съм инженер. Ако искам да реша тази загадка, имам нужда от човек с умения, които не притежавам.

- Нали се разбрахме да пазим съществуването на тази стая в тайна?

- Така е, обаче колкото повече мисля за това, толкова по-ясно ми става, че не мога да разреша загадката сам.

Последва кратко мълчание.

- Не знам, Джеръми - най-накрая заговори Олафсон. - Смъртта на Стречи беше достатъчен ужас, а сега и тази стая... Сигурно има защо да е била зазидана. Не можем да си позволим и най-малкото петно върху доброто име на „Лукс“.

- Това вече съм го чувал. Освен това знам много добре колко деликатно е положението. Но това е единственият начин да разбереш какво се е случило на Стречи.

Лоугън наблюдаваше директора, който потъна в мълчание, за да обмисли чутото.

- Трябва да е човек, на чиято дискретност можем да разчитаме напълно.

- Гарантирам за нейната дискретност.

- Нейната? - изненада се Олафсон. - Значи вече имаш някого предвид?

- Ким Миколос. Асистентката на Стречи.

- Защо Миколос? Искам да кажа, че тя дори не е член на изследователското тяло.

- Тя е най-добрият вариант. Познава по-добре от всички работата на Стречи и след като работниците са се разпръснали във всички възможни посоки, това важи и за работата му по Западното крило. Тя е в час с хората и положението в „Лукс“ и беше достатъчно почтена да ми отговаря честно. И най-важното - една от нейните специалности е обратно инженерство. А аз имам нужда от някого, който може да ми помогне да възстановя начина на създаване на това помещение. - Освен това така ще мога да я държа под око , помисли си Лоугън.

- Джеръми, не съм сигурен, че мога да одобря това - каза Олафсон. - Съмнявам се, че управителният съвет би го одобрил.

- Управителният съвет знае ли за забравената стая?

- Не, разбира се, че не знае.

- Тогава няма нужда да знае и за това.

- Ние сме толкова уединена и изолирана организация... включването на Миколос ще бъде в разрез с нашите принципи за раздробяване и секретност.

- А самоубийството не е ли в разрез с принципите на „Лукс“?

Олафсон не отговори.

- Както вече казах, това е единственият начин да получиш отговорите, които търсиш. И недей да забравяш: тук съм, защото не знаеш какво се е случило със Стречи и защо. Също така не забравяй другите четирима и онова, което се е случило с тях. Можеш ли да си позволиш просто да заградиш Западното крило и да му обърнеш гръб? Кой знае какво още може да се случи? Ще обърнеш гръб на готова да избухне бомба.

Олафсон въздъхна.

- След като поставяш нещата така, нямам друг избор, освен да се съглася.

- Грегъри, много ти благодаря.

Директорът огледа всекидневната си, за да спечели време, преди да спре погледа си върху Лоугън.

- Кога планираш да почнеш?

- Още утре сутринта - отговори енигмологът и допи чашата си.

1Древни шумерски храмове. - Б. пр.

2Унгарски архитект модернист, който работи в „Баухаус“ - Висшето училище по строителство и художествено конструиране в Десау. - Б. пр.

Докато Лоугън се прибираше в своя апартамент на третия етаж, друг обитател на „Лукс“ крачеше неспокойно в своето по-малко жилище далеч в края на втория етаж. Лампите бяха угасени и единствената светлина идваше от проблясващите езици на светкавиците зад стъклата, разделени от вертикални колони.

След няколко минути неспокойното обикаляне бе прекратено. Лицето очевидно беше взело някакво решение, защото отиде до телефона и набра номер с код 401.

От другата страна някой вдигна още при първото позвъняване на телефона.

- Операции. Ейбрамс.

- Нали знаеш кой се обажда?

- Да - отговори мъжът, наречен Ейбрамс.

- Ти си виновен за онова, което се случи днес, нали? Този почти сблъсък с Лоугън на пътя.

- Как разбра за това?

- Чух го да разказва за станалото по време на вечеря. Впрочем на място като „Лукс“ е трудно да запазиш нещо в тайна. Но това няма отношение кьм темата. Да не си мръднал, че правиш подобно нещо?

- Но той знае за стаята. Ти го каза. Ако започне да рови из нея, може да съсипе всичко.