Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Онова, което ще съсипе всичко, е убийството му тук в града. Не сме се разбирали така. Той е твърде известен. Така само ще събудиш подозрения. И дори може да навредиш на прикритието ми.

- Лоугън е неизвестното в това уравнение. Не можем да го оставим да стои в „Лукс“.

- Нищо няма да научи. Погрижих се внимателно за това.

- Не можем да поемем подобен риск - настоя мъжът на име Ейбрамс. - Залозите станаха твърде големи. Ако беше изчакал само още няколко дни, преди да...

- Е, ама не изчака. Трябва да изиграем картите, които са ни се паднали. Виж, повече никакви действия зад гърба ми. Иначе... иначе ще се оттегля. Ще отнеса предмета някъде другаде.

- Няма да направиш подобна глупост. Прекалено вътре си.

- Тогава ме послушай. Ще го направим по моя начин. Мисля, че Лоугън смята станалото за нещастен случай. За теб това е много изгодно. Ако започне да подозира нещо, ще стане десет пъти по-опасен, отколкото е сега.

- И какъв е по-точно твоят начин?

- Лоугън е мой проблем. Остави ме да се оправям с него. Знам какво да направя.

- Ще го...? - Гласът в другия край на линията остави думите си недовършени.

- Точно така.

- Не отлагай твърде дълго. Часовникът тиктака и нямаме много време.

- Затова ще действам бързо. – И с рязко изпукване връзката беше прекъсната.

- Това е странно - каза Ким Ми- колос. - Много странно. - Стоеше в средата на забравената стая и се оглеждаше със зинала уста.

Лоугън я въведе в тайната, разбира се, след като я накара да обещае безусловна дискретност. Първата реакция на младата жена беше пълно неверие, след това шок и накрая всепоглъщащо любопитство. Облегнат на работната маса, Лоугън я наблюдаваше как пристъпва насам-натам, наднича тук-там, протяга ръка да докосне нещо и бързо я дърпа назад, сякаш се страхува да не се опари.

Прожекторът стоеше в голия ъгъл и осигуряваше силно осветление, но и плискаше дълбоки, назъбени сенки по стените. Лоугън се обърна към работната маса и отвори мешката, от която извади видеокамерата и преносим музикален плеър. Постави го до непознатите уреди и го пусна. Спокойно синкопираните ритми на „Джаз самба“ 1тихо се разнесоха из помещението.

- Каза, че каквито и изследвания да са провеждани тук, са прекратени рязко през 30-те години? - попита Ким.

Лоугън кимна.

- Тогава помещението е било запечатано и до ден днешен е останало забравено?

- Така изглежда. И всички документи за това какво е ставало тук, очевидно са изчезнали от архива на „Лукс“.

- А доктор Стречи? Дали е открил това помещение, преди да... - Гласът ѝ заглъхна.

- Не знам със сигурност, но е твърде възможно.

Миколос преустанови огледа и погледна Лоугън.

- Защо точно аз? Как бих могла да помогна?

- Ти му беше асистентка. Имаш опит в областта на компютърната логика и обратното инженерство. Имам нужда от ум като твоя, ако искам да реша проблема.

- Да го решиш?

- Да. Убеден съм, че само ако разрешим загадката, ще научим защо е умрял Стречи. Освен това от чисто практическа гледна точка имам нужда от асистент. - Той вдигна видеокамерата. - Искам да документираш всичко, което правим тук.

Миколос кимна.

- Откъде ще започнем?

- Тази нощ обмислих този въпрос. Мисля, че най-важното е да разберем предназначението на това. - Той посочи големия уред от полирано дърво с формата на ковчег, сложен в центъра на помещението.

- Точно се чудех какво е. Прилича на тайнствена машина, взимала стероиди.

- Каква машина?

- Тайнствена машина. Един от моделите стари игрални автомати. Голяма кутия от дърво или метал, цялата във въпросителни, но без очевидни характеристики: няма дръжки, лостове или копчета. Пускаш монетата и след това можеш да я риташ, блъскаш, хвърляш, докато се опитваш да разбереш как да я накараш да направи онова, което прави.

- Ясно. Моля те, не я ритай.

Миколос кимна към големите метални костюми, които висяха върху железния лост на далечната стена.

- Какво мислиш за тях?

- Мога само да предположа, че са за предпазване.

Тя отиде до най-близкия, хвана внимателно едната китка и започна да мърда ръката нагоре-надолу, докато гледаше как лакътната става се разтваря като ветрило, за да поеме движението.

- Защита от какво?

- Тук сме, за да открием точно това. - Той я накара да дойде при централния уред и ѝ подаде видеокамерата. - Виждаш ли месинговите плочки ето там и там, завинтени на дървото? Това са наименованията на производителите.

Миколос пусна камерата и насочи обектива към двата обекта, за да ги заснеме.