Линкълн Чайлд - Забравената стая

Лоугън се облегна на стола си.

- Въпросните папки имат още една обща особеност - по едно и също време, около началото на 30-те години, проучванията изведнъж спират.

Олафсон потърка брадичката си.

- Имаш ли теория?

- Само зачатъци на теория. Ще се върна на нея след минутка. Нека сега се върнем на дупката във вашия архив. Направих сравнителен анализ на количеството данни в архива на „Лукс“ между 1920 и 1940 г. Беше бърз и не много точен анализ, но ми стана ясно, че за годините между 1930 и 1935 г. има по-малко архивни материали, отколкото за останалите. Понякога малко по-малко, но понякога много по-малко.

Олафсон го гледаше безмълвно.

- И така, ето моята хипотеза: в края на 20-те години в „Лукс“ се работи по няколко отделни проекта, а около 1930 г. те били обединени в общ. Този проект продължава до 1935, когато по някаква причина е изоставен внезапно.

- И ти смяташ, че това е така нареченият Проект „Грях“?

- Потвърждава го неговото отсъствие - отговори енигмологът. - Защото през 1935 г. архивите на „Лукс“ възвръщат обичайния си обем. Смятам, че човекът, който е махнал тези документи, е запечатал и забравената стая.

- Предполагам, че там според теб са се провеждали тези изследвания?

- Какво друго предположение да направя?

За миг върху лицето на Олафсон се изписа странно изражение. Лоугън веднага го дешифрира: изражението на човек, който току-що е поставил парченце от пъзела на мястото му.

- Какво има? - попита той бързо.

Олафсон не отговори веднага. После се върна в действителността.

- Какво каза?

- Ти се сети нещо. За какво става дума?

Директорът се поколеба.

- О, за нищо. Просто се опитвам да смеля тези твои дедукции. Това е всичко. Да ги подредя в главата си.

- Така ли? Добре, обаче искам да те помоля за услуга. Можеш ли да ми дадеш списък на всички учени, които са работили тук, да речем, от 1930 до 1935 година?

- Списък - повтори Олафсон.

- Както ти казах, имената на всички учени са премахнати от документите. Ако мога да разбера кои са работили тук, може би ще успея да възстановя по обратен път какъв е бил този проект.

- Боя се, че това е направо невъзможно. Нямаме подобен списък и никога не сме имали. Някои хора имат причини да не афишират работата си и престоя си в „Лукс“. Ако някой е готов да включи в трудовата си биография престоя и работата в „Лукс“ - свободен е да го направи.

Лоугън го изгледа невярващо, но това продължи само миг. През целия разговор директорът се беше държал особено неуслужливо.

- Във всеки случай не мога да видя как нещо от това може да има някаква връзка със смъртта на Стречи - продължи Олафсон. - А това е причината да те повикам тук.

Енигмологът предприе нов опит.

- Не ме пуснаха в Архив 2 - оплака се той. - Казаха ми, че нямам равнище на достъп А. Каква е тази работа? Смятах, че имам неограничен достъп до документацията на „Лукс“?

На директора му трябваше известно време, за да схване тази смяна на темата. След това лицето му доби леко огорчен израз.

- Съжалявам. Имаш достъп до деветдесет и пет процента. Обаче има няколко скорошни проекта, които още се изпълняват и работата по тях е много чувствителна.

- Толкова чувствителна, че има нужда от постови? - удиви се Лоугън. Струва ми се, каза... как беше... че имате „малобройна охрана“.

Олафсон се засмя малко неловко.

- Джеръми, това, че не искаме да работим за военните, не означава, че в „Лукс“ не движим и проекти, които имат секретна страна. Това е нещо, с което по твоето време не си се сблъсквал, така че няма нужда тепърва да го правиш. Голямата част от работата в „Лукс“, макар да подлежи на защита на авторските права, не попада в графата „секретно“. Учените, които работят по подобни проекти, имат възможността да държат своята документация в Архив 2. Уил Стречи не се възползва от тази възможност. Както си видял, той беше най-откритият човек и държеше по-голямата част от архива си в кабинета. Подобно на повечето учени, и той като теб имаше равнище на достъп Б. Равнище на достъп А е запазено за малцината, които участват в секретни проекти.

Когато Лоугън не отговори, Олафсон продължи:

- Виж, Джеръми, няма връзка между секретните изследвания, които се провеждат в „Лукс“, и смъртта на Уил. Никаква. А и как би могло да има.

В продължение на цяла минута Лоугън не каза нищо. Накрая кимна с глава.

Директорът опря длани на бюрото си.

- Чудесно. Нещо друго?

- Да. Готов ли е списъкът, за който помолих? На... ъъъ... засегнатите служители?