Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Доктор Лоугън - започна тя, - тук имаме документи, отразяващи повече от единайсет хиляди научни изследвания. Общият брой документи, отнасящи се към тези проекти, надхвърля два и половина милиона единици. Нима очаквате да извадя всички тези папки, за да можете да ги прегледате?

- Не, разбира се, не - бързо отговори Лоугън.

- Тогава какво предлагате?

- Ако мога сам да поровя из документите, това ще ми даде по-добра представа какво точно търся, а и така работата ще се ускори значително.

Настъпи мълчание.

- Обикновено изследователите не се допускат сами до папките - отбеляза жената. - Особено временни служители. Това е много необичайно.

Вместо да отговори, Лоугън понечи отново да извади писмото от джоба на якето си.

Архивистката въздъхна.

- Добре. Ако има нужда, може да използвате масата ей там. Обаче не вадете повече от пет папки наведнъж от чекмеджетата. И моля, внимавайте, като ги връщате, да не объркате реда.

- Разбира се, не се притеснявайте - увери я Лоугън. - Благодаря.

През следващите три часа той се движеше напред-назад между кантонерките и масата под внимателния поглед на архивистката, пренасяйки всеки път по няколко дебели папки. Отваряше папките и бързо преглеждаше съдържанието им, като си водеше бележки в малко тефтерче със златен молив. В началото проучванията му го отвеждаха навсякъде из голямото помещение. По-късно обаче съсредоточи работата си върху много по-малък район. Сега проучването на папките стана по-подробно, вече не четеше набързо страниците. Най-накрая прибра последния комплект папки и вместо да се заеме с допълнително четене, започна да се прехвърля от кантонерка на кантонерка, надничайки в различни чекмеджета, като през цялото време си отбелязваше нещо в бележника, все едно сверяваше. Най-накрая прибра тефтерчето и отиде при архивистката.

- Благодаря - каза той.

Госпожа Рамануджан наклони глава, когато му връщаше картата.

- Имам въпрос. Колкото и да са подробни тези документи, тук няма нищо по-ново от 2000 година.

- Тук се съхранява само документацията на завършили или спрени проучвания.

- Къде се съхраняват по-новите документи?

- Разбира се, една част съхраняват самите учени, които провеждат изследването. Останалата част е във втория архив зад онази врата.

- Разбирам. Благодаря. - Лоугън се обърна и забърза в указаната посока.

- Чакайте... - Обаче енигмологът вече се носеше бързо към задната част на помещението, а стъпките му ехтяха върху мраморния под.

Както вече беше забелязал на влизане, в задния край на огромното помещение имаше врата и контролен пост, който препречваше достъпа до нея. Един мъж в униформа на охраната на „Лукс“ седеше зад бюро в него. Той се изправи, когато Лоугън го наближи.

- С какво мога да ви помогна? - попита пазачът.

- Искам да разгледам новите архиви - отговори Лоугън и кимна към вратата.

- Моля, покажете си пропуска.

За да спести време Лоугън извади не само картата, но и писмото от Олафсон.

Пазачът ги провери, после му върна и двете.

- Съжалявам, но нямате право да ползвате Архив 2.

- Писмото от директор Олафсон...

- Съжалявам, сър - повтори пазачът с по-твърд тон, - но само хора с равнище на достъп А или по-висок могат да прекрачат тази врата.

Равнище на достъп А? Лоугън никога не беше чувал за подобно нещо. По време на някогашния си престой в „Лукс“ въобще не беше чувал за някакви равнища на достъп.

- Но... - Той неволно направи крачка напред. Тогава пазачът пристъпи, за да прегради пътя му. При това му действие енигмологът видя на тежкия му служебен колан палка и флакон с лютив спрей.

- Разбирам - провлече Лоугън, кимна, обърна се и мина между редиците кантонерки, после през вратата и се озова отново в коридора на мазето.

Беше седем без четвърт, когато Лоугън почука на вратата на Олафсоновня кабинет, след като прекоси приемната.

- Влез - чу се отвътре.

Когато Лоугън влезе, завари Олафсон пред малко огледало да си оправя вратовръзката.

- Секретарката ти вече си е отишла - обясни енигмологът, - затова почуках направо. Извинявай, може би се готвиш за вечеря?

- Това може да почака - успокои го Олафсон, докато си слагаше сакото, а после се настани зад бюрото си.

- Откри ли нещо?

- Да, открих нещо. Но имам нужда от помощта ти.

Олафсон простря ръце настрани с дланите нагоре, сякаш искаше да каже: Цял съм на твое разположение.

Лоугън остави мешката си на единия от столовете пред бюрото и се отпусна на другия. Отвори мешката и извади нещо отвътре: силно обгоряло парче хартия в плик за писма. Подаде го на Олафсон, който започна внимателно да го разглежда.