Линкълн Чайлд - Забравената стая

Някога, по време на работата си в „Лукс“, никога не беше слизал в мазето. Долу нямаше табели, които да сочат накъде да върви, така че в резултат на моментен каприз пое наляво, покрай основата на централното стълбище на замъка. Тук, долу, в подземните недра, тя беше лишена от полираната си мраморна кожа. След трийсетина метра коридорът го отведе до врата от блестяща стомана - забележителен анахронизъм в това пространство на Едгар Алън По. На нея имаше един-единствен прозорец от оцветен плексиглас, осеян с малки дупчици през няколко милиметра, пробити в иначе безличната повърхност. На вратата имаше табелка с надпис:

НАУЧНИ ЛАБОРАТОРИИ. ВХОД САМО С РАЗРЕШЕНИЕ.

Когато погледна през надупчения плексиглас, Лоугън видя дълъг коридор с изключително модерен и високотехнологичен дизайн, осветен от вградени в тавана панели с луминесцентни тръби. От двете страни на коридора имаше затворени врати с аерографирани надписи, които продължаваха в далечината. Приличаше на лабораторния комплекс на някоя университетска клиника, като изключим това, че изглеждаше напълно безлюден.

До вратата имаше панел с бутони и четец за карти, но нямаше телефон или звънец, за да ти отворят. Стори му се, че да почука някак си не е подходящо. Знаеше, че „Лукс“ държи най-модерните си лаборатории тук долу, в мазето. Това разделение не само запазваше античното излъчване на останалите етажи, но статутът на сградата като историческа постройка правеше това неизбежно. Със свиване на раменете се отвърна от лъскавата врата и реши да опита късмета си в обратната посока.

Това решение даде по-добри резултати. След като мина отново край асансьора, следвайки коридора зад завоя, стигна до отворена врата, на която имаше табелка: АРХИВ. Зад вратата стените и таваните изчезваха в далечината и откриваха впечатляващо пространство, залято в ярка, но приятно мека светлина. От вратата до задната част се простираха в болезнено педантично подравнени редици кантонерки. Обаче разстоянието между тях беше достатъчно голямо, за да предотврати всяка клаустрофобия. В далечния край на помещението Лоугън успя да различи още една, по-малка врата, до която имаше нещо, което приличаше на контролен пост. Той влезе. Декоративни дървени колони с гравирани върху тях виещи се лози с грозде се редяха в гъсти редици покрай стените на помещението. На тавана имаше картина, оптическа илюзия, на която Бакхус се беше излегнал на поляна с мях за вино в скута, а създания, които приличаха на вакханки, милваха косите и крайниците му.

Малко след вратата на бюро, което приличаше на служебно, седеше възрастна жена. Встрани от нея върху плота му имаше табелка с името ѝ: Дж. Рамануджан. Тя огледа Лоугън от горе до долу със стиснати устни и изражение, за което той не беше сигурен дали е одобрително, или напротив.

- Мога ли да ви помогна?

- Тук съм да прегледам ранните архиви на „Лукс“.

- Пропускът, моля.

Лоугън зарови из джобовете на якето си и извади картата, която му дадоха след пристигането му в „Лукс“.

Жената я погледна.

- Това е временен пропуск - обяви тя. - Много съжалявам, но служителите на временен договор нямат достъп до архивите.

- Знам - отговори Лоугън почти извинително. - Затова получих и това. - Сега измъкна писмото на бланка на „Лукс“. Беше написано от Олафсон и с него той отменяше временния статут на Лоугън и му разрешаваше неограничен достъп.

Госпожа Рамануджан изчете писмото до края, след което му го върна.

- С какво да ви помогна?

Лоугън прибра писмото в джоба на якето си.

- И аз не зная с какво.

Жената се смръщи объркана.

- Учените и изследователите, които използват архива, винаги търсят нещо определено. - След това обърна към него кутия, пълна с празни бланки за поръчка на архивни единици. - Преди да мога да помогна, трябва да зная върху какъв проект работите или задачата, която искате да разрешите.

- Страхувам се, че предметът на моето изследване е твърде... аморфен. За съжаление не мога да бъда по-конкретен, докато не прегледам документите.

Това очевидно беше извън представите на архивистката.

- Щом не можете да ми назовете името на проекта или проучването, може би можете да посочите някаква времева рамка? Например месец, през който е извършено изследването?

Лоугън кимна.

- Така може да се получи. Можем да започнем с трийсетте.

- Трийсетте години? - повтори госпожа Рамануджан.

- Да, хиляда деветстотин и трийсета и нататък.

Лицето на жената стана някак странно безизразно. Вдигна пропуска, който беше оставила на бюрото, погледна го, после отново го остави върху полирания плот. След малка пауза вдигна очи към него.