Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Намерих го сред купчина пепел от изгорени документи в камината на забравената стая - обясни Лоугън.

Олафсон продължи да го гледа.

- Трима мъже в бели престилки, застанали зад някаква работна маса.

- Не някаква , а работната маса, която още е в стаята. Може да се потвърди по дълбоката драскотина близо до левия ъгъл.

- Дори да е така, невъзможно е да се установи самоличността на хората. Горната част на снимката е изгоряла до гърдите.

- Това е така - съгласи се Лоугън. - Въпреки това снимката може да ни каже нещо. - Той отново зарови в мешката и извади парче хартия, сгънато на две, и вдигна долната половина така, че директорът да може да я види. Беше ярко изображение като в комикс на един преувеличено закръглен мъж, застанал на корабна палуба при силно вълнение, облечен в синьо яхтсменско сако, бели шорти и моряшка шапка. Мъжът гледаше вторачено надолу към очевидно болна от морска болест жена, която лежеше завита с одеяло на шезлонг.

Олафсон се вторачи в снимката.

- Какво за нея?

Сега Лоугън откри горната половина и Олафсон можа да види целия лист. Логото на списание „Ню Йоркър“ заемаше горната част от листа заедно с дата: 16 юли 1932.

- Библиотеката в Нюпорт притежава чудесна сбирка от периодични издания - обясни енигмологът. - Не ми позволиха да донеса оригинала, но ми направиха цветно копие на корицата.

- Не разбирам - оплака се Олафсон.

- Разгледай по-внимателно изгорялата снимка. Виждаш ли тези листа и периодични издания на бюрото? Твърде са замъглени, за да може да се различат, като се изключи корицата на списанието, на която се вижда дебелак в странна яхтсменска униформа. Вгледай се внимателно. Едва се различава, но въпреки това си личи, че не е корица на лъскаво списание като „Колиърс“, „Лайф“ или „Сатърди Ивнинг Поуст“. На мен ми заприлича на типична корица на „Ню Йоркър“. - Той прибра листа обратно в мешката. - Сега разполагаме с terminus post quern , или граница, до която се е работило в това помещение. Значи е било използвано най-малко до лятото на 1932 г.

- Разбирам.

- Същевременно слага край и на въпросителните кой е използвал помещението. „Лукс“ са използвали помещението съвместно или вместо първия собственик на замъка. Като стана дума за собственика: проверих оригиналните чертежи в кабинета на Стречи. Те не включват забравената стая. - Лоугън взе обгарялата част от снимката, сложи я в плика и я прибра в мешката. - Чувал ли си за нещо, наречено Проект „Грях“?

Олафсон направи гримаса.

- Проект „Грях“? Не, не съм.

- Моля, опитай се да си спомниш. „Грях“ може и да е само началото на дума. Не се ли сещаш за проект на „Лукс“ с подобно наименование?

Когато Олафсон поклати глава, Лоугън извади друг плик за писмо. В него лежеше късчето изгоряла паметна бележка, която също беше извадил от пепелта, и той го подаде на Олафсон.

Директорът го гледа известно време, после поклати глава.

- Не събужда никакви спомени у мен.

- Не можах да намеря също така нищо за подобен проект във вашите архиви, макар че проверката ми беше колкото може по-изчерпателна. Обаче все пак попаднах на нещо. Нещо много интересно.

Олафсон си наля чаша вода от декантера на бюрото си.

- Разказвай.

Енигмологът се наклони.

- Мисля, че открих дупка в архива ви.

- Каква дупка?

- Когато днес следобед проучвах архива на „Лукс“, открих документи за различни проекти, по които е работено в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век. Интересни, но нямащи нищо общо проекти върху предмети като екзотичните свойства на електромагнитното лъчение, класификацията на химикалите в мозъка и опити за анализ и изолиране на ектенична енергия.

- Ектенична енергия? - попита Олафсон.

- Да. Нали е много интересно? Ектенична енергия. Известна и като ектоплазма. Това е веществото, което са смятали, че медиумите излъчват по време на спиритически сеанси с цел телекинеза или разговори с мъртвите. В края на деветнайсети век този предмет се изследва много, но по-късно интересът избледнява. - Той направи пауза. - Защо учени от „Лукс“ са съживили подобни изследвания?

- Нямам представа. Вероятно си намерил отговора в архива на изследването.

- Точно в това е проблемът. Макар в папките да се намират доказателства, че изследванията са набирали скорост в течение на няколко години, конкретните данни - например имената на участващите учени, подробности за тяхната работа, данни от опитите, тестовете или наблюденията - са странно оскъдни. А други папки в архивите, отнасящи се до други проучвания, са пълни с всякакви сведения.