Линкълн Чайлд - Забравената стая

Той нави плановете и ги остави настрана. Под безмилостната яркост на прожектора сега започнаха да се виждат неща, които не беше забелязал по-рано. В тавана беше вграден кръгъл диск, украсен с богати гравюри - без съмнение той скриваше отвора от някога монтиран полилей. Може би това помещение е било част от по-голямо и елегантно пространство? Между петте картини, висящи на стените, имаше празни места, където някога са висели други - издаваше ги лекото потъмняване на боята там, където са били. Докато предния път му се беше сторило, че помещението е безупречно чисто, сега забеляза, че на решетката в камината има пепел.

Пристъпи в средата на стаята и насочи вниманието си към големия уред в центъра. Обиколи го няколко пъти бавно, проучвайки го с любопитство. Формите му бяха неравни, дълъг като ковчег, но два пъти по-висок, придатъци с неизвестно предназначение стърчаха отстрани и отгоре. Всеки придатък беше скрит под извити, внимателно монтирани за защита плочки от палисандрово дърво, заключени неподвижно като капаците на старите шевни машини. Така че представляваше еднаква монолитна полирана дървена повърхност с характерни шарки.

Единият край на уреда беше по-широк от другия и отчасти покрит с метална плоча, закрепена с винтове за дървото. Лоугън забеляза, че половин метър по-нататък в пода бяха издълбани римските цифри от I до VI. По-тесният край беше покрит с друго монолитно парче дърво, чиито краища бяха обковани с метал и закрепени с два винта за основния корпус. Лоугън прокара пръсти по една от ключалките. Докато го правеше, забеляза малка месингова плочка, завинтена за дървото точно под заключената част от корпуса. Тя беше замърсена и потъмняла от времето, но той успя да различи две думи в двата ѝ края: ЛЪЧ и ПОЛЕ. Нямаше представа за какво може да става дума.

Продължи огледа и намери още две плочки, завинтени близо до долния край на уреда. На едната пишеше: Машиностроителна компания „Роузуел“, а на втората, закрепена за друг участък, на немски: „Електрофабрики „Келе“ АД. Лоугън извади електронен диктофон от джоба си и записа прочетеното.

След като прибра диктофона, анализира помещението с детектора за трите вида електромагнитни полета и с брояча на йоните във въздуха. Записа показанията им в малък бележник с кожена подвързия за сравнение по-късно с данните от измерванията, които беше провел в помещенията на Стречи и на други места из „Лукс“.

След това отиде до прожектора и го изключи. В резултат се озова в пълна тъмнина. Върна се при тайнствената машина, седна по турски на пода с гръб към нея, затвори очи и зачака да види няма ли стаята да му каже нещо. Изпитваше любопитство и малко тревога дали ще има повторение на странната и заплашителна музика, която беше чул в апартамента на Стречи.

В началото нямаше нищо, като изключим същото слабо съзнание за спотайваща се опасност. След това усещането за безпокойство и тревога, които беше изпитал в апартамента на Стречи, се върна заедно с чувство на смущение. В този момент, съвсем неочаквано, ето го пак - този влудяващ музикален пасаж, натрапчив, суров и злобен, го заля с вълни от мрачни арпеджиа в минорен лад. Всяко усещане за спокойна, романтична красота сега се изпари напълно.

Лоугън скочи на крака и се втурна към светлината, като едва не обърна стойката на прожектора в бързането си, за да го включи отново. После застана на място, дишайки тежко, а безтелесната музика продължаваше да ечи в главата му.

Това беше странно. Наистина много странно.

Започна да обикаля стаята бавно, без да търси нещо специално, докато сърцето му не престана да блъска и дишането му се нормализира. Най-накрая, когато отново се почувства добре, продължи с проучването.

Над работната маса имаше няколко лавици за книги, които сега бяха празни. До тях стоеше кантонерка. Лоугън започна да отваря чекмеджетата, за да установи, че също са празни.

Нима тази лаборатория е била планирана и построена, но след това изоставена, преди да е започнала работа? Ако е така, защо тогава е цялата тази тайнственост? От друга страна, ако тук бяха провеждани някакви изследвания и после спрени, защо този странен прибор не бе махнат и унищожен заедно с всички книги и документи?

След като прибра инструментите в мешката, извади нещо друго: малък гумен чук с формата на триъгълник - от онези, които лекарите използват за проверка на рефлексите. С ухо, притиснато в стената, той бавно описа кръг из помещението, почуквайки от време на време с гумения чук по стените, като се ослушваше за издайническото ехо, което щеше да разкрие всяка скрита врата или кухина. Знаеше, че трябва да има вход. Който беше построил това помещение и бе работил тук, не е влизал така, както той го направи. Но нищо не излезе. С въздишка остави чукчето настрана. Дали не са влизали в помещението през пода или тавана? Не, това щеше да е нелепо.