Линкълн Чайлд - Забравената стая

На светлината от фенерчето Лоугън различи закрепен на едната стена метален лост, на който бяха окачени обемисти костюми, направени от някакъв тежък метал, може би олово, с подобни на ветрила стави на лактите, китките и коленете. В забралата на шлемовете към тях имаше вградени тънки метални мрежи. Странните униформи изглеждаха като някакви извънземни доспехи.

Над перваза до краката си забеляза старомоден електрически контакт. В резултат на моментно хрумване извади от мешката си фазомер и го пъхна в контакта. Индикаторът светна в зелено. Странно беше, че в тази стая имаше електрическо захранване, докато в помещенията, които току-що беше прекосил, нямаше. Може би работниците на Стречи бяха изключили тока само в помещения, където активно са разрушавали или изграждали.

Като се изключат парчетата мазилка и дъски от влизането на Лоугън с взлом, помещението беше безупречно чисто. Нямаше прах по повърхностите - все едно беше капсула на времето, запечатана херметически.

Онова, което беше още по-странно и което Лоугън започна да осъзнава сега, беше, че в помещението не бяха предвидени отвори за влизане и излизане. Той плъзна внимателно лъча на фенерчето по стените, но никъде не се виждаха прекъсвания, които да сочат наличието на някакъв вид врата.

Какво беше това помещение? И за какво, по дяволите, е било използвано?

Лоугън пристъпи, но рязко спря. Нещо, някакво шесто чувство или инстинктът му за самосъхранение го предупредиха, че действа на свой риск, че тук вътре дебне опасност. Известно време остана напълно неподвижен. След това започна да се изтегля назад, много бавно и съвсем тихо, сякаш не иска да обезпокои онова, което дреме тук. Отвън върна брезента на мястото му колкото можа по-добре и пое безшумно обратно, а лъчът на фенерчето облизваше разрушените повърхности, откъдето минаваше.

- Мили боже - каза Олафсон.

Докато се оглеждаше, шок и изненада изкривиха патрицианските черти на лицето му.

На сутринта веднага след закуската Лоугън беше издирил директора и го бе довел тук, превеждайки го по уморителния път през отпадъците от недовършения строеж в Западното крило, надолу по успоредния коридор А, зад брезента и през грубо оформения от него вход в тайното помещение.

- Значи не си знаел, че това място съществува? - отбеляза Лоугън.

- Не.

- Нито за какво е било използвано? Или защо е било пазено в тайна?

Олафсон само поклати глава.

- Ако не приличаше на лаборатория, щях да предположа, че е от времето, когато „Лукс“ още не е притежавал мястото. Защото, както знаеш, първият собственик, построил сградите, е бил много ексцентричен.

Лоугън кимна. Колкото и да беше трудно за вярване, изглежда, учените и асистентите на „Лукс“ бяха работили и експериментирали в Западното крило дълги десетилетия, без да знаят, че през цялото време тук е имало тайно помещение.

- Божичко - възкликна Олафсон, когато светлината от фенерчето на Лоугън се спря върху тежките, подобни на доспехи метални костюми, които висяха на железния лост в ъгъла. - Какво ли е ставало тук?

- Ти си директорът - отговори Лоугън. - Доколкото се вижда, вече нищо не става. Обаче част от това, което виждаш, не ти ли подсказва някакъв проект, върху който се е работило през първите години на „Лукс“ в „Дарк Гейбълс“?

Олафсон се замисли, после поклати глава.

- Не. - Той се поколеба. - Не виждам врата. Как точно успя да намериш това помещение?

- Брезентът беше грижливо закован върху оголените дъски заедно с това. - Лоугън се протегна навън и вдигна табелката с надрасканото предупреждение: ВНИМАНИЕ! ОПАСНА ЗОНА. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО! - Забелязах в дъските отвор с размерите на юмрук, наскоро запушен с гипс. Това събуди любопитството ми, затова се заех да проверя какво има зад стената.

- Каза, че Стречи просто е отпратил работниците? - измърмори Олафсон, докато се оглеждаше. – Как мислиш, дали той е направил дупката и е открил помещението?

- Да, той е логичният избор. Обаче защо я запушва и отпраща работниците под някакъв претекст? - Лоугън посочи табелката. - Прилича ли на неговия почерк?

- Не мога да кажа, защото е написано с главни букви.

- Искаш ли да чуеш още нещо интересно? Опитах да се свържа със строителния предприемач Уилям Райдаут, чийто офис е в Уестърли. Успях да се добера само до телефонен секретар. Изглежда господин Райдаут внезапно се е пенсионирал и в момента пътешества. Точното му местонахождение не е известно.