Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Съмнявам се, че ще успееш да ги намериш. Беше им платено и те се пръснаха.

- Наистина? Искаш да кажеш, че след всички усилия по събирането им са били просто уволнени?

- Да.

Странна работа.

- Възнамеряваше ли Стречи да наеме инженер конструктор, за да оцени сигурността на крилото?

- Не мога да кажа със сигурност, но това би било логично.

Лоугън се замисли за документите, които бе прегледал снощи. Там нямаше нищо, което да се отнася до това неочаквано развитие.

- Този строителен предприемач, за когото стана дума - как мога да се свържа с него?

Олбрайт се замисли малко.

- Работеше в Уестърли. Как беше... А, да, Райдаут. Бил Райдаут. Той вероятно разполага с цялата работна документация.

- Ще се свържа с него. - Лоугън се замисли. - Господин Олбрайт, благодаря ти за времето, което ми отдели - каза той след малко. - Много ми помогна.

- Ще те изпратя. - След тези думи мъжът скочи от бюрото, отвори вратата на кабинката и го поведе надолу по металната стълба.

Беше единайсет вечерта през третата му вечер в изследовател ския тръст, когато с навити чертежи, планове и разпечатани времеви таблици под ръка и преметната през рамото мешка, Лоугън крачеше по главния коридор на първия етаж. Беше делничен ден, трапезарията бе затворила преди повече от час, а в аудиторията „Делаву“ с плюшените столове и тапицирани с кадифе стени тази вечер не беше планирана лекция. В резултат асистентите и изследователите се бяха оттеглили в апартаментите си, точно както се очакваше. Като се изключат случайно минаваща камериерка или някоя от чистачките, Лоугън разполагаше с общите помещения на „Лукс“.

Същия ден в късния следобед беше направил подробна обиколка на Източното крило, отбелязвайки си промените, настъпили в резултат на обновлението в средата на 70-те години на миналия век. Макар да бе запазило основните черти от величието на „Дарк Гейбълс“, очевидно беше планирано да бъде по-функционално пространство. Стенните свещници бяха заменени с флуоресцентно осветление. В кабинетите и лабораториите готическите корнизи бяха до голяма степен махнати, отстъпвайки място на по-чиста и функционална, макар и не толкова интересна гледка. На външен вид и по размери беше сходно със Западното крило - три етажа и мазе, докато основната сграда беше четириетажна с едно мазе.

Според плановете, които беше прегледал, Уилърд Стречи и партньорката му имаха съвсем различни планове за преустройството на Западното крило. В завършения си вид това крило се бе оказало най-ексцентричният от строежите на Едуар Делаву. Лоугън беше виждал стари черно-бели снимки на Западното крило, направени през месеците преди „Лукс“ да купи замъка и малко след това, и сега можеше да ги извика в паметта си. След влизането си през парадния вход посетителят се озоваваше в голяма, овална и сравнително мрачна галерия, която се издигаше необезпокоявано три етажа чак до покрива. Акцентът в нея бяха побитите камъни - два огромни менхира в двата края, заобиколени от кръг мегалити. Делаву беше купил реликвите на едро от тайнствено и много старо светилище на хълма Амбиън близо до Маркет Босуърт в Лестършър. Първоначалното предназначение на камъните беше неизвестно. Смяташе се, че на мястото са се извършвали праисторически погребални ритуали и покупката на Делаву и по-късното преместване наведнъж на мегалитите през 1888 г. предизвикаха голям шум в Англия. Легендата твърдеше, че това е предизвикало създаването на Националния тръст 1. В началото Делаву се забавлявал, като давал маскени балове в галерията, която била обзаведена с дивани, отоманки, шезлонги. По-късно, след смъртта на жена си, изглежда, бе провеждал там спиритически сеанси. Откритите галерии на втория и третия етаж обгръщаха централното пространство от четири страни.

Кръгът от побити камъни заемаше може би първата четвърт от Западното крило. Отвъд него се простираше бъркотия от помещения: три етажа галерии, работилници, художествени ателиета, музикални салони, специални библиотеки - буквално десетки свързани помещения. Всяко създадено да задоволява едно от безбройните развлечения, хобита и занимания на Делаву. Според слуховете строителството и обзавеждането на това странно крило най-накрая изчерпало средствата на някогашния милионер.

Когато от „Лукс“ поели „Дарк Гейбълс“, едва ли не първата им работа била да напълнят колкото могат втория и третия етаж, превръщайки пространствата в кабинети и лаборатории. Възможностите обаче били ограничени, защото масивните мегалити представлявали част от основите на замъка. А за подобните на лабиринт помещения отвъд мегалитите от „Лукс“ бяха избрали най-простото решение: след като изнесли нещата на Делаву, просто предали празните стаи на различни изследователи за работни места. Но това се оказало временна мярка, защото ако някой искал да отиде в друга лаборатория, трябвало да мине през кабинетите на останалите служители и изследователи - неудобство за всички.