Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Мисля, че това е добра идея. Духът и така е доста нисък в момента. - Лоугън замълча за миг. - Като изключим скорошните събития, как би описал психическото състояние на доктор Стречи?

- Моля?

- Какъв беше? Необщителен, умислен, дружелюбен, потиснат?

Олбрайт обмисля известно време въпроса.

- Чувал ли си приказката „като пет пари в кесия“?

- Разбира се.

- Ето това беше доктор Стречи. Не съм виждал човек, по-способен да върши работата си. Или с по- подходящ характер.

Това съвпадна толкова много с онова, което му бяха казали другите, че Лоугън реши повече да не задава този въпрос.

- Искам да поговорим за Западното крило, ако може.

Олбрайт го изгледа с любопитство.

- Западното крило? Какво за него?

- Можеш ли да ми разкажеш неговата история? Защо е било затворено толкова дълго време? - По време на Лоугъновото пребиваване в „Лукс“ за Западното крило рядко ставаше дума. Все едно не съществува.

- Не мога да го направя, защото не зная със сигурност. През шейсетте и седемдесетте години, аз започнах работа тук през 1978 г., се използваше редовно. По това време изследователите бяха започнали да се оплакват.

- Защо?

- Ами защо... просто започна да запада. Кабинетите и лабораториите бяха малки и претъпкани. Да не говорим, че беше много затруднително да се придвижваш, защото нямаше централен свързващ коридор. И когато през 1976 г. завърши преустройството на Източното крило и всички видяха колко по-хубави са помещенията там, предпочетоха да се преместят. По това време служителите бяха по-малко и основната сграда и Източното крило можеха да поемат всички. Така престанаха да използват Западното крило. А през 1984 г. го затвориха напълно.

- Защо? Да не би да има опасност от срутване?

- О, не. Нищо подобно. Просто нямаше причина да бъдат оставени там на работа само няколко души. Прахосване на ресурси. Между другото, беше крайно време да се ремонтира. Затова просто го затвориха.

- Съвсем доскоро.

Олбрайт кимна.

- Предполагам, че заради новите изследователи и асистенти имат нужда от повече място.

- И са възложили на доктор Стречи да ръководи проектирането.

- Да. Заедно с госпожица Флуд.

- Архитектката. - Предната вечер Лоугън беше прекарал няколко часа в преглеждане на чертежи, паметни бележки, таблици за проектирането и фирмата „Флуд и съдружници“ се беше появявала отново и отново. - Твоите хора ли щяха да извършат нужните строителни работи?

- О, не. Ние щяхме да се заемем с довършителните: водопровод, боядисване, отопление, вентилация, климатизация. Това щеше да е голям проект, истинско строителство. За него са нужни професионални строители, както и специалисти.

- Специалисти?

- Каменоделство и подобни. Доктор Стречи имаше доста големи планове за мястото.

- Предполагам, че ти също си участвал?

- Основно в уреждане на сроковете за строителните работи с предприемача.

- Беше ли му приятна на Стречи тази работа?

- Странно, че задаваш този въпрос. Смятах, че ще му е неприятно да го откъсват от любимите му уравнения или каквото е там. В началото изглеждаше нерешителен за разни неща. Но от онова, което можех да видя, работата все повече го увличаше. Планирането - нали разбираш. Той не беше предприемач, не го интересуваше събарянето на стени и монтирането на гипсокартони. Обаче видът на мястото - това беше нещо различно. Нали разбираш, Западното крило е нещо подобно на стар луксозен параход. Под ръждата се крие красота. Просто трябва да знаеш как да я търсиш. А доктор Стречи знаеше как да го прави. Имаше усет за архитектурата. Наистина.

- Скоро ли щеше да започне строителството?

- Да започне? - Олбрайт се засмя. - Още не са свършили със събарянето.

- Той сам ли нае работниците?

- Да.

- Разбирам. - Лоугън се замисли за малко. - В момента всичко изглежда твърде тихо. Предполагам, че са спрели временно работа заради трагедията. Освен това ще трябва да намерят някого, който да заеме мястото на Стречи.

- О, да, спряха, но не заради смъртта на доктор Стречи.

Лоугън изгледа началника на поддръжката.

- Моля?

- Няколко дена преди да умре, доктор Стречи сам нареди да се спре работата.

- Наистина?

- Наистина. Спря я и прати работниците да си вървят.

- Каза ли защо?

- Някакви проблеми с конструктивната сигурност.

Лоугън се смръщи.

- Нали каза, че Западното крило е наред?

- Не съм инженер, но се басирам, че е.

Настъпи пауза.

- Дали бих могъл да поговоря с някого от тези работници?