Линкълн Чайлд - Забравената стая

Тази кратка реч беше забележително подобна на казаното от Олафсон и бе произнесена със същата страст.

- Затова се върнах тук - обясни Лоугън. - За да се опитам да разбера какво се е случило.

Миколос кимна малко отнесено. След това го погледна.

- Какво искаш да кажеш с това „се върнах тук“?

- Преди около десет години изкарах в „Лукс“ шест месеца в изследвания.

- Наистина? Шест месеца са странен срок. Обикновено изследванията траят с години.

Лоугън отново я погледна. Нещо в тази млада жена го убеди, че може да ѝ има доверие и че тя би му помогнала по начин, който още нямаше как да знае.

- Помолиха ме да напусна - каза той.

- Защо?

- Знаеш, че „Лукс“ се гордее с това, че е най-старият мозъчен тръст в страната. С положението си на пръв между равни.

- Искаш да кажеш, че всички сме купчина комплексари?

- Нещо подобно. Работата ми беше оценена като неподходяща. Лъжлива наука. Не достатъчно интелектуално взискателна. Някои я смятаха за измама, за най-обикновено фокусничество. Авангард от изследователи начело с доктор Карбън ме принуди да напусна.

Миколос направи гримаса.

- Карбън. Този задник.

- Е, сега отново съм тук. Като детектив, а не като изследовател.

- Доктор Лоугън, искам, трябва да зная, какво се е случило. Просто ми кажи, ако мога някак да помогна.

- Благодаря. Можеш да започнеш да помагаш, като ме оставиш да поразгледам кабинета на доктор Стречи. Разбира се, стига да нямаш нещо против.

- Разбира се. Обаче вътре е голяма неразбория. Ще вляза преди теб, за да поразтребя малко, защото не искам да свършиш като Алкан.

- Кой?

- Шарл Валантен Алкан. Френски композитор. Създал е най-странната музика, която можеш да си представиш. Предполага се, че е умрял, когато върху него паднала библиотека.

- Не съм чувал за него. Ти си направо ренесансова жена.

- Предполагам, че ловците на таланти от „Лукс“ са си помислили същото. - Миколос стана иззад бюрото с усмивка. - Ела с мен.

1Комиксова героиня, която започва кариерата си като карикатура на певицата Хелън Кейн. - Б. пр.

2 Американска артистка от френски произход. - Б. пр.

Частният апартамент на Уилърд Стречи - неговите „стаи“, както ги наричаха на Луксовия жаргон - се намираха на третия етаж на замъка само няколко врати по-нататък по Дамската пътека от мястото, където се намираше офисът му. Лоугън влезе с помощта на ключа, който му беше дал доктор Олафсон, затвори вратата и пусна мешката си на пода. Остана така около минута, попивайки излъчването на пространството, в което се озова. Беше малко след девет вечерта, помещенията бяха тъмни, а мебелите се очертаваха като черни сенки. След около минута Лоугън светна лампите.

Не знаеше какво да очаква и помещението, в което се озова - очевидно комбинация между библиотека и гостна, го изненада приятно. Мебелите бяха тапицирани с кожа с цвят на махагон, доста използвана, но добре поддържана. На едната стена имаше лавици с книги, които бяха посветени, както забеляза Лоугън, на различни предмети: английски романи от деветнайсети век, преводи на латинските класици, няколко детективски романа, биографии, множество книги за ветроходство, архитектура и дизайн и история на компютрите. Книгите не бяха само за показ: Лоугън извади няколко и откри следи от четене. В няколко имаше бележки, написани със ситния, педантичен почерк на Стречи. Елементите от едуардианската епоха, характерни за цялата сграда, тук бяха подчертани с любов и с помощта на антикварни стенни свещници, астраганени килими, маслени картини от времето на английската романтична школа. Имаше и стара механична кукла, антикварно радио с дървена кутия, поизносен секстант - очевидно Стречи беше колекционирал стари технологии. В единия ъгъл стоеше бюро с капак и няколко стари писалки в единия ъгъл. Другият ъгъл беше монополизиран от „Стейнуей“ модел В - черният му лак блестеше на меката светлина. Помещението излъчваше топлина и гостоприемство - усещането, което човек изпитва, като влезе в стар лондонски джентълменски клуб от края на по-миналия век. За да се пресъздаде тази атмосфера, са били нужни пари. Олафсон му беше казал, че парите не са били проблем за Стречи. Обаче освен пари са били нужни и време, търпение, грижи и любов. Обстановката беше изтънчена, изящна и очарователна. Лоугън можеше да си представи да живее на подобно място.

Той обиколи останалата част от апартамента. Жилището не беше особено голямо - трапезария, малка, но напълно и скъпо оборудвана кухня, баня, спалня. Всяко от помещенията показваше същата грижа и внимание като гостната. Лоугън никъде не видя някакви следи от работата на Стречи: тя беше оставена в офиса му надолу по коридора. Тези помещения бяха посветени изцяло на почивката и разпускането с многото хобита на този човек: ветроходство, индустриален дизайн, изкуства.