Линкълн Чайлд - Забравената стая

Жена на двайсет и няколко години седеше пред настолен компютър с пръсти върху клавиатурата. Имаше къса лъскава черна коса, чип нос и макар да беше слаба, брадичката ѝ бе заоблена и с трапчинка, с което му заприлича на Бети Буп 1. Спомни си, че снощи, докато пресичаше трапезарията, я беше видял да говори оживено на една маса с други млади хора. Сега беше вдигнала глава и го гледаше с очакване, изписано по лицето.

- Вие ли сте Кимбърли Миколос? - попита той.

- Да - отговори тя, - но не е ли прекалено дълго? Моля, наричай ме Ким.

- Така да бъде.

Тя се усмихна.

- Боя се, че вече знам кой си.

Лоугън въздъхна театрално.

- В такъв случай нали нямаш нищо против да седна?

- Дори настоявам.

Лоугън понечи да седне, когато зърна кратък латински цитат, рамкиран в проста черна рамка и окачен на стената до бюрото.

Forsan et haec olim meminisse iuvabit.

Той замръзна.

- Какво има? - попита жената. - Имаш такъв вид, сякаш си видял призрак.

- Рисковете на професията в моя вид работа - обясни Лоугън. - Но не е това. - Той седна и посочи рамкирания цитат. - Вергилий, „Енеида“, Книга първа, 203-ти стих.

- Забележителна ерудиция и услужлива памет.

- Не съм мъдрец. Просто същият цитат виси над моето бюро. - И той го преведе. - Може би един ден ще бъде удоволствие да си спомним и това.

Миколос вдигна вежди.

- Предполагам, това означава, че ще бъдем най-добри приятели.

- Може би. Аз също харесвам пеперудите.

- Не само ги харесвам, направо съм луда по тях. Още от детските си години. Когато не работя, съм навън да ги ловя. Виж тази. - Тя посочи една сравнително малка пеперуда в близката кутия: кафява с черни „очи“ и оранжеви ивици по крилете. - Кафявопетнист сатир. Много рядка. Хванах я, когато бях на тринайсет и още не бяха обявени за застрашени.

- Красива е - обяви Лоугън, който отмести поглед от пеперудата и го спря върху Миколос. - Каза, че знаеш кой съм.

- Помня, че те видях в документалния филм по Обществената телевизионна мрежа за разкопките на гробницата на много древен фараон. Ако не бъркам. Отличаваше се от другите заради професията си. - Тя сбърчи лице. - Нарекоха я със странна дума... ъъъ... един...

- Енигмолог - довърши вместо нея изречението Лоугън. Реши, че сравнението с Бети Буп не беше честно. Брадичката ѝ повече приличаше на тази на Клодет Колбер 2.

- Да, точно така.

- Е, радвам се, че си гледала филма. Това ще ми спести много време да се представям.

Тя го погледна с любопитство.

- Дошъл си да изследваш Дамската пътека?

- Не, за съжаление. Управителният съвет ме помоли да проуча смъртта на Уилърд Стречи.

Очите на Миколос бавно се преместиха върху нейното бюро.

- Точно от това се страхувах - каза тя със съвсем различен тон.

- Зная, че това сигурно е трудно за теб, затова ще ги задавам колкото може по-кратки въпроси. Но ти си била по-близо до доктор Стречи от всеки друг. Надявам се, разбираш, защо е необходимо да разговаряме.

Тя кимна безмълвно.

- Първо ми разкажи малко за себе си. Как дойде в „Лукс“, как започна работа за Стречи?

Миколос направи пауза, за да отпие глътка чай от чашата, която стоеше на бюрото ѝ.

- Не зная доколко си запознат с това как „Лукс“ набира персонал. Те са много придирчиви.

- Вероятно това е чисто омаловажаване.

- Сигурно британците така попълват МИ5 с бъдещи шпиони. „Лукс“ разполага със способни ловци на таланти в няколко от най-добрите университети. Когато забележат някого, който показва определени заложби, нужния характер и интелектуално любопитство - „Лукс“ е снабдил ловците с подробни профили - се свързват с фондацията. Организира се проучване и ако резултатите са положителни и има подходящо място, се прави предложение. Преди четири години направих магистратурата си по компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. Планирах да продължа направо с докторат. Вместо това спечелих наградата за маскиран софтуер на Обществото за съвременна компютърна обработка. Веднага след това ме посети ловецът на „Лукс“. - Тя сви рамене. - И ето ме тук.

- Каква беше специалността ти в МТИ? - попита Лоугън.

- Дизайн на стратегически софтуер.

- Не съм чувал за това.

- Съвсем нова дисциплина. Занимава се с това как да предпазваш програмите от пълната със заплахи днешна цифрова среда: червеи, тунели, обратно инженерство, нахлуване на враждебни корпорации или правителства. Разбира се, човек се научава да пише свои собствени алгоритми за обратно инженерство. - Тя се усмихна почти хитровато.