Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Не бих могъл да кажа - отговори Лоугън многозначително.

- Е, добре, поне ни кажи как възнамеряваш да започнеш.

- Вече го направих.

Карбън обмисля известно време казаното. Беше явно, че намекът не му е особено приятен.

Първото блюдо на Лоугън се появи: салата от маруля с бекон и пържено яйце.

- Всъщност реших да поговоря с Пери Мейнард.

- Така ли? Когато го направиш, не забравяй да го попиташ за другите.

Лоугън замръзна с вилица в ръката.

- Другите?

- Другите. - Карбън си допи кафето. Попи устата си с ленената салфетка, усмихна се на Кинг, намигна на Зои Демпстър, след това стана и си тръгна, без да каже и дума повече.

Кабинетът па Пери Мейнард, заместник-директора на „Лукс“, беше два пъти по-голям от този на директора. И макар също да излъчваше усещане за едуардианската епоха, успяваше да изглежда съвсем различно от този на Олафсон. Намираше се на четвъртия етаж на замъка под един от фронтоните под тежкия, надвиснал покрив. Гледаше на север и към просторния двор, а не към скалистата назъбена брегова линия. Интегрираното компютърно бюро с мултимедия, марка „Пауър Деск“, беше почти празно, стиковете за голф „Пинг“ бяха подпрени с подчертана небрежност в един ъгъл, а спортните щампи по стените придаваха на кабинета вид на бърлога на главен изпълнителен директор. Това не беше изненадващо. Специалността на Мейнард, преди да го издигнат за заместник-директор, беше макроикономика. В „Лукс“, както беше забелязал Лоугън, имаше два основни типа хора. Единият беше академичният тип. Този тип учени си падаха да носят бели престилки и леко омачкани блейзъри и вечно бяха потънали в изследванията, с които се занимаваха в този момент. Другият вид беше корпоративният, най-често специалисти по индустриална психология или бизнес администрация. Те носеха черни, добре ушити костюми и обикновено се разхождаха насам-натам с аурата на компетентност и дори свръхкомпетентност.

Беше точно десет на следващата сутрин, когато Лоугън беше съпроводен през приемната и въведен в светая светих на Мейнард.

- Джеръми - каза Мейнард, докато излизаше иззад бюрото си, за да се здрависа с него, смазвайки дланта му в яката си хватка, - очаквах те. Сядай.

Посочи чифт кожени кресла, а той самият се върна на мястото си зад бюрото. Лоугън отбеляза, че не седна до него, както беше направил Олафсон.

- Честито повишение в заместник-директор.

Мейнард отново махна с ръка, сякаш да пропъди тази тема. Имаше тъмноруса коса и жилаво атлетично тяло, заради което изглеждаше по-млад от своите петдесет години.

- Предпочитам да мисля за себе си като началник по управлението - обясни той. - Както знаеш, повечето изследователи тук сами са си началници. Познават своята област на изследвания, своето малко феодално владение, по-добре от всеки друг. Аз съм просто администратор.

Този опит за самоомаловажаване не успя да заблуди Лоугън. Мейнард може и да беше администратор, но притежаваше голяма власт, ако се наложи или реши да я упражни. Макар да беше истина, че „Лукс“ е мозъчен тръст, той бе и корпорация на частни собственици, която се грижеше за печалбата. Естествено, предоставяше щедри грантове, раздаваше всяка година стипендии и финансираше катедри в различни области на знанието. Това, разбира се, бе въз- можно само при постоянен приток на постъпления. Макар да не се казваше гласно, всеки изследовател в „Лукс“ знаеше, че най-резултатните изследвания са онези, които накрая могат да бъдат използвани в практиката. Лоугън се запита дали Мейнард е един от тримата в управителния съвет, които бяха гласували за неговото идване, или от останалите трима, които бяха против.

Мейнард се настани на стола си.

- Сигурно искаш да говорим за Уилърд Стречи.

Лоугън кимна.

- Ужасна работа. Ужасна. - Мейнард поклати глава.

- Грегъри ми каза, че ти можеш по-добре да ме информираш върху какво е работил Стречи напоследък.

- Ами... да. - Мейнард се облегна удобно и кръстоса ръце. - Нали помниш, че специалността на Уилърд беше УСБД?

- УСБД?

- Управленски системи за бази данни. Той постигна революционен напредък в релационния модел бази данни. Модел, който беше за пръв път разработен от Код 1и други. Базата данни на Стречи, „Паралакс“, беше една от приложните програми, които осъществиха пробив в началото на осемдесетте години.

- Интересно.

- Беше приложение за управление на бази данни с вграден програмен език, създаден от Стречи. Беше легендарно заради бързината, мащабируемостта 2и малкото място, което заемаше. Не слон като, да речем, DB 2. Беше популярно сред собствениците на минисървъри VAX, които се използваха в много студентски градчета по онова време. Разбира се, това беше преди трийсет години. - Мейнард сви рамене. - Оттогава програмните езици се промениха много.