Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Разбира се.

- Снощи, по време на вечерята, доктор Карбън ми подсказа да попитам за „другите“.

Мейнард се смръщи.

- Подсказал ти е?

- Точно така и те спомена специално като човека, когото да попитам.

Мейнард поклати леко глава.

- Никога не съм разбирал чувството за хумор на Роджър. Може би се е занасял с теб - нали знаеш, че никога не е приемал сериозно твоите проучвания.

- Знам. Но какво е имал предвид с това „другите“?

Мейнард отново погледна часовника си.

- Джеръми, съжалявам, но наистина не мога да закъснявам за тази среща. Моля, дръж ни с Грегъри в течение за напредъка си. Каквото и да правиш, бъди дискретен в проучванията си. Стара и почтена институция като „Лукс“ ужасно лесно може да бъде опетнена. - И с усмивка покани с ръка Джеръми да излезе преди него от кабинета.

1Едуард Фран Код. - Б. пр.

2В електрониката способността на система да поддържа увеличаващ се обем работа. - Б. пр.

Час по-късно Лоугьн крачеше по централния коридор на третия етаж на „Лукс“, преметнал брезентова чанта през рамо. Този коридор, известен в института като Дамската пътека, беше запазил почти изцяло вида си от времето, когато сградата е била частна резиденция. Беше богато украсен, с полиран дъбов паркет, пищна ламперия, декоративни панели по таваните, позлатени стенни свещници и огромни маслени портрети в златни рамки. Освен това беше най-дългият непрекъснат коридор в замъка: простираше се по цялата дължина на главната сграда в продължение на почти три градски преки от Източното крило до Западното. Обаче въпреки неговото великолепие посетителите почти никога не го виждаха. Дължеше се отчасти на това, че третият етаж беше даден за кабинети и апартаменти на учените от мозъчния тръст. Другата причина, помисли си Лоугьн, може би беше в прякора на коридора. Можеха да възникнат неудобни въпроси.

Въпросната дама беше Ернестин Делаву, съпругата на първия собственик на „Дарк Гейбълс“. Според всички разкази тя е била красива, фина и изискана жена, продукт на една от най-изтънчените бостънски фамилии и най-добрите европейски пансиони за момичета. Но имала също буен нрав и слаба физика. Когато единственият син на двойката умрял от дребна шарка, шокът се оказал прекалено силен за госпожа Делаву. Последвали неконтролируем плач, липса на апетит и безсъние. Лекарите, доведени от нейния съпруг Едуар, той самият с ексцентрична природа, не могли да направят каквото и да било, освен да предписват пенкилери за онова, което те наричали неврастения. Една нощ през 1898 г. Ернестин Делаву видяла или решила, че е видяла, своя мъртъв син, застанал в същия коридор с протегнати към нея ръце. Оттогава започнала всяка нощ да броди по него и неуморно зовяла сина си по име. Но никога повече не го видяла. Най-накрая в една бурна декемврийска нощ госпожа Делаву излязла от къщата, тръгнала надолу към морето и се хвърлила в Атлантика.

Едуар Делаву никога не се възстановил от двойната загуба на син и съпруга. Прекарал остатъка от живота си в усамотение, опитвайки един след друг различни начини да се свърже със семейството си в света на мъртвите. Най-накрая през 1912 г. починал и той, без да остави завещание. „Дарк Гейбълс“ останал с пуснати щори и почти ненаселен, докато „Лукс“ не се прехвърлил от Бостън в Нюпорт и го закупил. Малко след това започнали да се носят слухове, че по време на някои бурни нощи може да се види как духът на Ернестин Делаву броди по този дълъг, разточително украсен коридор, стиснала ленена носна кърпа и викаща сина си по име.

Лоугън никога не я беше виждал, нито пък бе разговарял с някого, който я е видял. Въпреки това легендата все още беше жива.

Лоугън спря пред голяма лъскава дървена врата без прозорци, монтирана в стената от лявата му страна. На нея имаше малка табелка с имена:

328

У. СТРЕЧИ

К. МИКОЛОС

Той направи малка пауза, преди да почука. Отвътре веднага се чу женски глас, който го покани:

- Влез.

Лоугън влезе. Стаята, в която се озова, беше сравнително малка, очевидно приемна, ако се съди по отворената врата в другия ѝ край, през която се влизаше в много по-широко помещение. Въпреки това книжните лавици в приемната бяха натъпкани с технически списания, учебници, поставени в етикетирани кутии ръкописи. Самотното бюро беше покрито с отделни документи с математически символи и монографии. Въпреки това тясното пространство някак си успяваше да изглежда подредено, а не разхвърляно. Стаята беше без прозорци, по стените нямаше картини или снимки. Вместо това имаше няколко стъклени кутии с пеперуди: големи и малки, някои едноцветни, други шарени като пауни.