Линкълн Чайлд - Забравената стая

- И те наеха специално за асистент на доктор Стречи?

Миколос кимна.

- Предишният му асистент напусна, за да си гледа децата. - Тя направи пауза. - Странно как омъжените жени са склонни да забременяват от време на време, нали?

- Да, често съм се чудил на това. - Лоугън се облегна на стола. - А вписваше ли се добре в работата? Имам предвид, че Стречи беше специалист по релационни бази данни.

Миколос се поколеба.

- Нямам представа доколко си запознат с тях. Те са много по-мощни и разностранни, отколкото йерархичните или неструктурираните бази данни. А системата на Стречи за управление на бази данни „Паралакс“ беше революционна, когато се появи. Той беше изключителен програмист. Наистина невероятен. Езикът, на който пишеше, на първо място е много оскъден, но той успяваше да накара всеки ред да върши тройна работа. И все пак „Паралакс“ беше... ами продукт от неговото време. „Лукс“ търсеше начин да го предлага на по-голям и с по-ниски изисквания пазар.

- А това означаваше вкарване на млада кръв.

- Днес програмите, за които някога големите корпорации са плащали стотици хиляди долари за лицензи на работните места, няма нужда да бъдат слагани в архива, когато остареят. Предназначението им може да се промени за използване от по-малки фирми, които ще плащат по-малко за работно място, защото нуждите им са по-ограничени. В крайна сметка това означава да пуснеш програмата в широкия свят, но тя трябва да бъде защитена и с технологии срещу нерегламентиран достъп. Това е моята задача.

- Резултатът?

- Моля? - Тя го погледна.

- Ами човек като Стречи, в края на своята кариера, може да се засегне... ако реши, че млада, слаба и гладна жена променя предназначението на делото на живота му.

Настъпи пауза, по време на която Миколос бавно започна да се променя. Както беше дружелюбна, открита и дори игрива, тя видимо се смути и се отблъсна назад от бюрото. Лоугън почувства, че отблъсква и него.

- Мога ли да подържа ръката ти за малко?

Тя се смръщи от изненада.

- Ако не възразяваш. Това ми помага да почувствам по-добре човека, с когото разговарям. Понякога успявам да разбера нещата на по-дълбоко равнище, отколкото само на езиковото.

След миг тя протегна ръка. Той я пое дружески в своята.

- Зная - започна той след малко. - Зная, че се опитваш да се справиш по най-добрия начин с нещо ужасно. Един от начините е да се преструваш: да действаш и говориш безгрижно, да избягваш проблема. Това е ефективен защитен механизъм. Във всеки случай за известно време.

Очите на Миколос плувнаха в сълзи. Лоугън издърпа ръката си. Тя се извърна, бръкна в кутия със салфетки и попи сълзите си. Прекараха в мълчание около минута. Накрая си пое дълбоко дъх, потрепери и се обърна отново към него.

- Добре съм - обяви тя. - Съжалявам.

- Няма за какво. Преживяла си нещо ужасно.

- Просто... - Тя отново замълча и Лоугън почувства, че всеки момент ще се разплаче. Обаче успя да се стегне.

- Просто Уилърд беше толкова мил, толкова кротък човек. Обичаше работата си. Обичаше „Лукс“. Мен също обичаше, по свой начин. Поне така си мисля.

- Значи не е бил огорчен, не е гледал на теб като на човек, който иска да му вземе работата?

- Не, нищо подобно. В началото малко ме беше страх, че може и да мисли така - щеше да е напълно естествена реакция. - Миколос подсмръкна и попи носа си с нова кърпичка. - Обаче той наистина искаше да сменим предназначението на „Паралакс“ за по-широк пазар. Мисля, че изпитваше усещането, че... ами че е постигнал достатъчно. Беше направил няколко открития в теорията на релационните бази данни, бе създал своя много успешна система за управлението им. Това е повече от достатъчно за всяка кариера. И така, макар да продължаваше да се интересува от работата и да си оставаше посветен на идеята „Паралакс" да бъде направен възможно най-добър, участието му стана по-малко активно.

- В какво точно се състоеше работата?

Миколос отново замълча.

- Тук започват техническите подробности. Например обфускация или маскиран софтуер.

- Спомена този термин и по-рано. Какво означава?

- Това е предмет на обратното инженерство. Да направиш софтуера труден за разкодиране и разбиране. В „Лукс“ обичат да им плащат за „Паралакс“ - не им се ще да го загубят. Но в действителност по-голямата част от работата, която вършех, беше инспекция на кода. И му помагах да документира теориите си, докато се развиваха и съзряваха.

- С други думи, си играла ролята на Бозуел за своя Джонсън 101?