Питър Мей - Черната къща

— Хайде, по-бързо!

С удивление видях, че това е Артър. И той явно остана не по-малко учуден, че ме вижда.

— Ти пък какво правиш тук? — прошепна в ухото ми.

— Грижа се за Калъм — опитах да се пошегувам.

Но той само поклати глава, което още повече усили мрачните ми предчувствия. През боядисана в червено врата влязохме в тъмно преддверие, вмирисано на кисело зеле. Скоро разбрах защо — Артър ни преведе през кухните, от които излязохме в дълъг коридор, обхващащ цялата фасада на замъка, смътно озарен от синкавото дежурно осветление. Докато подминавахме някогашната библиотека и балната зала, ми мина през ум, че ако ни хванат, то най-вероятно ще бъде тук. Всяка от вратите по близо шейсетметровото разстояние можеше всеки миг да се отвори и ние нямаше къде да се скрием. Най-сетне се добрахме до парадното стълбище в края и прескачайки по две стъпала наведнъж, се качихме на първия етаж, а оттам по-тясно вито стълбище — и до втория. След още поредица от врати и сумрачни коридори стигнахме висок прозорец в северното крило на замъка. Пред него в нетърпеливо очакване стояха повече от половин дузина момчета. Светнаха фенерчета и аз бегло мярнах лицата им. Някои ми бяха познати, други — не. Мърдо Руад и Ейнджъл също бяха сред тях.

— Какво правиш тук, сираче? — изръмжа тихо Ейнджъл също както Артър по-рано.

— Просто се грижа на Калъм. Да не му се случи нещо.

— И защо трябва да му се случва?

— Ти ми кажи.

— Слушай, умнико — сграбчи ме Ейнджъл за реверите. — След пет минути оная кучка ще влезе да се къпе, така че не разполагаме с никакво време.

— Аз и без това няма да се качвам на покрива — освободих се от хватката му.

— Ще се качиш и още как — намеси се Мърдо. — Иначе нощният пазач ще те спипа тук и нали се сещаш какво те чака.

— Не ми пука от нощния пазач. Ако искаш, викни го сам, тогава цялата ви игричка ще отиде по дяволите.

Той стисна зъби, но не намери какво да отговори и бе принуден да отстъпи.

Ейнджъл отвори прозореца и излезе на пожарната стълба.

— Хайде, Калъм. Идвай тук.

— Недей, Калъм — намесих се. — Гласят ти клопка.

— Ти да мълчиш! — просъска ми свирепо Ейнджъл.

После обаче гримасата му премина в усмивка и той се обърна към колебаещия се Калъм. — Хайде, синко. Не ти гласим нищо освен едно хубаво плакнене на очите. Ако не побързаш, ще го изпуснеш.

Калъм пренебрегна моя съвет, обърна се и прекрачи през перваза. Аз шумно го последвах. Все още се надявах да го разубедя.

Металната стълба слизаше до междинна площадка и после се обръщаше под ъгъл до нивото на първия етаж. Други стъпала водеха нагоре до покрива над главния портал, а сетне опасваха стената до фасадата на замъка. Оттук по сгъваема стълба се стигаше до корниз под самите бойници. Ейнджъл я разгъна и я облегна под удобен за качване наклон.

— Ето, готово.

Калъм погледна нагоре и в очите му се появи паника. От най-горното стъпало до корниза имаше близо метър.

— Няма да успея — промълви.

— Разбира се, че ще успееш. — Гласът на Ейнджъл звучеше успокоително.

Калъм се извърна към мен с уплашено заешко изражение.

— Ела с мен, Фин. Не ме бива много с височините.

— Да беше мислил за това, преди да дойдеш — подвикна му приглушено Мърдо през прозореца.

— Няма нужда да го правиш, Калъм — казах аз. — Хайде просто да си вървим вкъщи.

Не бях подготвен за яростта, с която Ейнджъл ме блъсна в стената.

— Ти отиваш с него, сираче. — Усетих пръски от слюнката му върху лицето си. — Да се грижиш да не му се случи нещо. Нали затова дойде?

— Никъде няма да вървя!

Ейнджъл се наведе и прошепна почти нежно в ухото ми:

— Или се качваш нагоре, или слизаш надолу. По бързия начин. Сам избирай.

— Хайде, Фин — примоли се Калъм. — Страх ме е да отида сам.

— Добре тогава — рекох троснато, понеже видях, че няма какво друго да сторя.

Погледнах към бойниците и за сетен съжалих, че изобщо съм се забъркал в това. Всъщност не изглеждаше чак толкова трудно да се придърпаш и да минеш през една от пролуките между тях. Покривът отвъд вероятно бе плосък, а те образуваха естествен предпазен парапет.

— Времето ни изтича — каза Ейнджъл. — А колкото по-дълго стоим тук, толкова по-вероятно е да ни хванат.

— Хайде, тръгвай и да приключваме — обърнах се към Калъм.

— Значи и ти идваш?

— Ще бъда точно зад теб.

Погледнах назад към Артър през отворения прозорец, но той само сви рамене, сякаш в знак, че ако съм решил да придружа Калъм, вината си е моя.