Питър Мей - Черната къща

— Ана работи в замъка Люс — каза той. — Камериерка е в училището.

— Така е, малкият — потупа го по рамото и Мърдо. — Всички сме ѝ се изредили, ако не броим теб. Тя опъва леглата, а ние опъваме нея. — И той се засмя от сърце на остроумието си.

И тогава Калъм му се нахвърли. Като подивяла котка, съскаща и драскаща. Мърдо бе толкова изненадан, че изпусна бирата си и тя се разля, пенейки се, по тротоара. Артър и аз дръпнахме Калъм назад и за миг действително си помислих, че Мърдо ще го убие. Но Ейнджъл пристъпи напред и постави едра длан върху гърдите на брат си.

— Остави го на мира, Руад. Не виждаш ли, че момчето е влюбено?

— Ще го смажа като червей — фучеше Мърдо.

Това бе сериозно уронване на престижа му.

— Не, няма. Той просто не е на себе си. Не помниш ли първия път, когато ти самият се заплесна по някаква фуста? Така точеше лиги, че беше направо жалък. — Унижението на Мърдо растеше с всяка дума, изречена от брат му. — Трябва да проявиш малко… как беше думата… съпричастност. Защо пък да не му направим малка услуга?

— Какви ги плещиш? — изгледа го недоумяващо Мърдо.

— Не се ли сещаш? Днес е вечер за баня.

— За бога, Ейнджъл, да не искаш да пуснем там това малко лайно?

Калъм се освободи от мен и Артър и оправи реверите на сакото си.

— За какво става дума?

В залива прозвуча корабна сирена и всички се обърнахме да видим светлините на ферибота, който тъкмо излизаше от пролива Минч за траещото три и половина часа пътуване до Улапул.

— Стаите на персонала са на най-горния етаж на замъка. Там имат обща баня и понеже прозорецът ѝ гледа към покрива, никога не затварят кепенците. Малката Ана обича да се къпе всяка неделя вечер, точно в десет. Не мисля, че има момче в училището, което да не е ходило да я гледа. Телцето ѝ си го бива, нали Мърдо? — Последният само изгледа кръвнишки брат си. — Можем да ти уредим частно пийпшоу, ако искаш.

— Това е отвратително! — рече Калъм.

— Е, твоя воля — сви рамене Ейнджъл. — Ние ти предложихме. Щом не приемаш, никой не те кара насила.

Виждах, че Калъм е раздвоен, но изпитах облекчение, когато накрая изсумтя „Няма начин“ и наперено влезе обратно в залата.

— Доста гаден номер — казах. — Да го навивате така.

— Никой не го навива, сираче — разпери невинно ръце Ейнджъл. — Просто гледката наистина си я бива. Защо не се отбиеш сам да провериш?

— Ходи се шибай — отвърнах мъжкарски аз, след което се отправих към танцуващите да търся своята партньорка Шийна.

Забелязах, че Калъм вече е на дансинга с Ана, но през следващия час тя му отказа поне седем или осем пъти и той седеше в един ъгъл, наблюдавайки я със злощастен израз как се върти в прегръдките на други момчета. Ейнджъл Макричи също беше сред тях. Двамата се смееха и бъбреха нещо оживено, а той демонстративно притискаше тялото ѝ към своето и крадешком проверяваше дали Калъм го гледа.

Разбира се, той гледаше, горкият. Искрено му съчувствах, но после забравих за него, защото имах по-належащи проблеми, като например как да се измъкна от Шийна. Всеки път, щом седнех, тя се лепваше за мен и почваше да се лигави. Веднъж дори, за мой ужас, пъхна език в ухото ми. По някаква ирония Калъм бе онзи, който ме спаси. Помня, че бандата свиреше „Golden Brown“ на Стренглърс, когато приближи, пъхнал дълбоко ръце в джобовете си, и каза:

— Аз вече ще вървя.

Погледнах театрално часовника си и възкликнах:

— О, боже, колко късно е станало! Със сигурност ще заключат общежитието, докато се приберем. — Калъм понечи да отвори уста, но аз го прекъснах, преди да е оплел конците, скочих и се обърнах към Шийна. — Съжалявам, но трябва да бягаме. Ще се видим другата седмица. — След което сграбчих Калъм под ръка и го повлякох към изхода.

— Какво става? — попита той.

— Нищо, просто се измъквам от неловка ситуация.

— Късметлия. Аз не мога дори да се вкарам в такава ситуация.

Навън се носеше силен мирис на море, а февруарският вятър бе леден и бръснещ. Дъждът бе спрял, но паважът още бе мокър и лъщеше под лампите като прясно боядисан. По крайбрежната улица имаше доста навалица и ние си запроправяхме път покрай вътрешното пристанище, по Кромуел Стрийт и Чърч Стрийт, преди да свърнем нагоре по хълма, по Матисън Роуд. Вече бяхме на Робъртсън Роуд, когато Калъм се обърна към мен и каза, че щял да го направи.

— Да направиш кое?

— Ще се кача до замъка утре вечер.

— Моля? — не повярвах на ушите си. — Сигурно се шегуваш.

— Напротив. Говорих с Ейнджъл, преди да тръгнем. Той ще уреди всичко.