Питър Мей - Черната къща

— Истината е много субективно нещо. Да капна ли и на теб? — Фин поклати глава и Екън изпразни наведнъж чашата. — Е, какво по-точно те интересува?

— Макричи те е снабдявал с дрога, нали?

Очите на другия се разшириха от удивление.

— Откъде разбра?

— Полицията в Сторноуей отдавна го е подозирала, че е пласьор. А тук дори децата са наясно, че пушиш трева.

— Така ли? А ченгетата знаят ли? Имам предвид за мен.

— Естествено, че знаят.

— И как така не са ме арестували?

— Просто не им се занимава с дребни риби като теб, Екън.

— Божичко.

Той се срина върху една табуретка, сякаш фактът, че всички знаят и винаги са знаели за неговата пристрастеност, отнемаше цялото удоволствие от нарушаването на закона. После се обърна към Фин с внезапна тревога в погледа.

— Да не би да смяташ, че това ми дава мотив да го убия?

— Не, Екън — едва не се изсмя Фин. — Смятам, че ти дава мотив да лъжеш заради него.

— Какво имаш предвид? — смръщи се старецът.

— Изнасилването на Дона Мъри. Както и онзи защитник на правата на животните, когото е пребил точно пред твоя праг.

— А, чакай малко! — вдигна ръка Екън. — За онова момче, вярно. Признавам. Ейнджъл го спука от бой, както ти казваш, точно пред прага ми. Аз го видях, но и един куп други хора също го видяха. Може да ми е дожаляло за него, но той сам си го търсеше. Никой в Кробост не би натопил Ейнджъл за това. Но малката пикла Дона Мъри просто разправя лъжи.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото онази вечер се отбих до клуба за една бира, малко преди да затворят. Видях я да пресича паркинга и да тръгва нагоре по пътя. — Екън си наля и последните останки от уискито и глътна и тях.

— А тя видя ли те?

— Надали. Изглеждаше бясна за нещо и вървеше, без да се обръща. А и аз бях на отсрещната страна на улицата, под оная лампа, дето не свети от месеци.

— И после?

— После Ейнджъл също излезе. Беше се налял като свиня и едва се крепеше на крака. Дори да е имал някакви мераци, е нямало как да ги осъществи. Студеният въздух го блъсна в главата и той се избълва още там, на тротоара. Аз не му се обадих, защото го знам какъв агресивен става, като се накваси. Стоях си в тъмното и го наблюдавах минута-две. Той се облегна на стената, докато се посъвземе, а после се заклатушка към къщата си. Точно в обратната посока на Дона Мъри. Чак тогава влязох и си поръчах бирата.

— Имаше ли други хора навън?

— Не, не се мяркаше жива душа.

Фин се замисли.

— Тогава защо според теб ще го обвинява в изнасилване?

— Откъде да я знам? Пък и какво значение има сега, след като той вече е мъртъв?

— Благодаря ти, Екън — рече все така замислено Фин, като се упъти към вратата. — Оценявам откровеността ти.

— Какво всъщност се случи на Скер онази година? — попита неочаквано Екън. Гласът му бе тих, но надали щеше да постигне по-силен ефект дори ако бе извикал.

Фин спря като закован.

— В смисъл?

— В смисъл, всички казаха, че било злополука, но никой не искаше да говори за нея. Дори и след години. Дори и Ейнджъл, който не може пет минути да пази тайна.

— Защото просто няма никаква тайна за пазене. Аз паднах от скалата. Господин Макинес ми спаси живота и докато го правеше, изгуби своя.

Но Екън поклати глава.

— Не. Имало е и друго. Не забравяй, че аз бях там, когато траулерът се върна. Никога не съм виждал толкова много хора да казват толкова малко за нещо толкова голямо. — Той присви очи в сумрака и направи няколко нестабилни стъпки към Фин. — Хайде, на мен можеш да кажеш. Разговорът си остава между нас, нали така? — В подкупващата му усмивка имаше нещо противно.

— Знаеш ли къде живее Калъм Макдоналд? — попита Фин.

Екън се намръщи, объркан от внезапната смяна на темата.

— Калъм Макдоналд?

— Да, на моята възраст е. Навремето бяхме съученици. Мисля, че сега работи като тъкач.

— А, онзи сакатият?

— Същият — Катерицата, така му викат.

— Така ли? И защо?

— Нямам представа. Живее на върха на хълма, в една къща с грапава мазилка. Последната вдясно на пътя. — Екън замълча за секунда. — Какво общо има той със случилото се на Скер?

— Нищо — отвърна Фин. — Просто стар приятел, когото искам да видя.

После се обърна и се промъкна между керамичните камбанки навън, към освежаващия северен вятър.

Къщата на Калъм Макдоналд се намираше сред още две-три други, малко след билото на хълма. Фин я помнеше порутена едноетажна постройка с покрив от гофрирана ламарина. Оттогава някой бе изразходвал за нея много усилия и пари. Нов покрив, нова дограма, разширение за кухня от едната страна. Дворът също беше облагороден, с равно окосена трева и цветни лехи. Той знаеше, че навремето на Калъм бе изплатено обезщетение, макар че никаква сума не можеше да компенсира живот в инвалидна количка. Най-вероятно го бе похарчил цялото или поне част от него за този дом.