Питър Мей - Черната къща

— На каква операционна система си?

— О, много съм назад. Току-що ъпгрейднах от деветка на „Ягуар“. Ще ми се да инсталирам „Снежен леопард“, но на тая машина няма начин да тръгне.

— За бога, момче! — изсумтя Артър. — Не можеш ли да използваш някой шибан разбираем език? Ти вдяваш ли нещо от тия щуротии, Фин?

— Не е нужно да ругаеш — намесата на Маршели издаваше, че се чувстваше неловко.

— Всъщност, да — каза Фин. — Тъкмо уча задочно програмиране.

— Да пукна дано. Навремето не знаеше бъкел английски, а сега си научил „компютърски“ — рече Артър и сам се засмя на шегата си.

— Тогава ли започна проблемът, Фионлах? — обърна се Фин към своя съименник. — Когато инсталира новата система?

— Да, на другия ден — кимна младежът. — На всичко отгоре трябваше здраво да се изръся за нова памет.

— Мен питай — изръмжа баща му, като допи уискито и се пресегна да си налее ново. — Нали всичко от моя джоб излиза.

— Къде е компютърът? — попита Фин. — В твоята стая?

— Да.

— Може ли да му хвърля едно око?

— Разбира се.

Фин остави чашата си върху масичката за кафе и последва Фионлах към антрето. Оттам по стълбище се стигаше до таванско помещение.

— Мястото доста се е променило, откакто го помниш — обади се идващият след тях Артър. — Направих стаичка за малкия на тавана. Ние с Маршели ползваме спалнята на нашите, а майка ми — моята. Кабинетът на татко служи като стая за гости.

— Не че някой някога ни идва на гости — промърмори вече стигналият до горната площадка Фионлах.

— Какво? — подвикна отдолу баща му.

— Нищо, просто казвам да внимавате да не се спънете, че мокетът на последното стъпало се е разковал. — Младежът погледна заговорнически Фин, който му смигна и получи мимолетна усмивка в отговор.

Таванската стая заемаше подпокривното пространство от северната страна на къщата. Таванът бе скосен и на него имаше две капандури, през едната от които се разкриваше гледка към пролива Минч. Върху бюро под другата бе поставен компютърът. Кръгът на настолната лампа само подсилваше тъмнината, обгърнала останалата част от помещението. Смътно се забелязваха налепени по стените плакати на футболисти и поп звезди. От невидими тонколони се носеше гласът на Еминем.

— Вземи да изключиш тая гадост. — Артър се бе качил подир тях и стоеше облегнат на касата на вратата, все още с уискито в ръка. — Направо ми се повдига, като чуя рап.

— Аз пък харесвам Еминем — отвърна Фин. — Текстовете му са добри, ако се заслушаш. Той е нещо като Боб Дилън на днешното поколение.

— Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака — изсумтя Артър.

— Държа повечето си музика на компютъра — каза Фионлах. — Но откакто се развали, не мога да отварям файловете.

— Имаш ли интернет? — попита Фин.

— Да, преди два месеца инсталирахме кабелен.

— Може ли да седна?

— Заповядай.

Фин се настани и помръдна мишката, за да събуди екрана. Изображението, точно както го бе описало момчето, бе тъмно и изкривено, иконите на десктопа едва се виждаха.

— Когато инсталира новата система, изобщо заработи ли нормално?

— Да, първата вечер му нямаше нищо. От момента, в който го включих на следващия ден, си е все така.

Фин кимна.

— Бас държа, че не си ъпгрейднал фърмуера.

— Фърмуер? — смръщи вежди Фионлах. — Какво е това?

— Нещо като частица в мозъка на компютъра, която позволява на хардуера и софтуера да разговарят помежду си. „Епъл“ изигра лош номер на потребителите, като не ги уведоми, че инсталацията на нови операционни системи на Джи 3 изисква ъпгрейд и на фърмуера. — Той се усмихна, виждайки озадачената физиономия на младежа. — Но не се притеснявай, не си само ти. Половината собственици на Мак по света имат същия проблем. Хората дори си изхвърляха компютрите, докато единственото, което трябваше да сторят, бе да свалят един обикновен драйвър. Вдигна се доста пушилка покрай това.

— И ние ли можем го направим? — попита Фионлах, сякаш бе твърде хубаво, за да е истина. — Да свалим драйвъра?

— Аха.

Фин отвори сплескания прозорец на браузъра, влезе във фирмения сайт на „Епъл“ и след кратко търсене натисна линка за даунлоуд за платформа Джи 3. Свалянето на файла отне по-малко от две минути и ето че иконката се появи на десктопа. Фин щракна с мишката върху нея и изчака инсталацията да приключи. После затвори менютата и натисна бутона за рестартиране. Екранът почерня и угасна, а след няколко секунди издаде приветствения сигнал на Мак и започна да зарежда новата операционна система. И ето че мониторът светна, а изображението бе ярко и контрастно, без никакви изкривявания.