Питър Мей - Черната къща

Гън паркира до галерията „Харбър Вю“, край плющящата на вятъра жълто-черна полицейска лента, ограждаща местопрестъплението. Униформен полицай, облегнат на стената, набързо захвърли фаса си, щом ги видя да слизат от колата. Наблизо имаше стара табела с надпис „Гребна база“, от която някакъв шегаджия бе заличил първите две букви. Фин се зачуди дали това не е намек за многото девойки, загубили девствеността си през годините в бараката, където в събота бе умрял и техният паднал ангел.

Те прекрачиха лентата и приближиха по виещата се пътека до кея. В момента имаше прилив и зелената вода покриваше жълтия плаж. На пристана бяха завързани няколко малки лодки със струпани покрай тях кошове за риба и мрежи с розови и жълти поплавъци. Една по-голяма лодка, извлечена изцяло на брега, се бе наклонила под опасен ъгъл върху пясъка.

Самата постройка беше същата, каквато я помнеше Фин. Зелен покрив от гофрирана ламарина, боядисани в бяло стени. Дясната ѝ страна бе открита за стихиите. Там сградата беше прорязана от тесни прозорчета, гледащи към плажа, а от лявата имаше две големи дървени врати — едната затворена, другата полуоткрехната. През втората се виждаше лодка, качена върху ремарке. Двамата пристъпиха в сумрака, където витаещият дъх на смърт се смесваше с мириса на дизелови изпарения и солена вода. Петното от кръвта на Ейнджъл все още се виждаше на пода, а върху гредата над главите им личеше дълбока резка, протрита от въжето, с което убиецът бе издигнал тялото. Звуците на вятъра и морето, макар и леко приглушени, продължаваха да ги обгръщат. През тесните прозорчета Фин забеляза, че отливът тъкмо започва — водата оставяше подир себе си тясна ивица мокър пясък.

Като се изключи кървавото петно, подът изглеждаше неестествено чист — криминалистите внимателно бяха събрали всяка прашинка от него за лабораторни изследвания. Затова пък стените бяха нашарени с безброй графити от рода на „Мърдо е педал“; „Ана обича Доналд“, както и неизбежната класика „Да го духа папата“. Всичко това се стори на Фин непоносимо потискащо и той премина в откритата част на навеса да вземе глътка свеж въздух. Тук от тавана висеше грубо изработена люлка — две дървени летви, свързани помежду си с оранжево найлоново въже, за да се получи седалка. Същото оранжево въже, с което в съседното помещение бе обесен Ейнджъл. Фин усети Гън да приближава до него и без да се обръща, попита:

— Имаш ли идея защо някой ще желае смъртта му?

— О, на него не му липсваха врагове. Вероятно сам знаеш, че има цяло поколение мъже от Кробост, които в един или друг момент са сърбали попарата на Ейнджъл Макричи или на неговия брат.

— Да, знам. — Фин се изплю на пода, сякаш дори споменът предизвикваше горчив вкус в устата му. — Аз самият съм един от тях. — Той се усмихна накриво. — Може би трябва да питаш и мен къде съм бил в събота вечер.

— Може би наистина трябва — повдигна вежда Гън.

— Имаш ли нещо против да се разходим из плажа, Джордж? Искам да си припомня старото време.

Откъм сушата ивицата граничеше с ниска ронеща се урва, не повече от десетина метра на височина. В далечния край пясъкът отстъпваше място на скали, врязали се в морето като пръсти, опитващи предпазливо температурата на водата. В самия залив на места също се подаваха островчета, едва видими над вълните. Като момче Фин бе прекарвал тук дълги часове в катерене по скалите и ловене на раци в езерцата, образувани при отлив. Сега двамата с Гън оставяха девствени следи върху гладкия пясък.

— Работата е там — започна Фин, — че да си тормозен в училище преди двайсет и пет години, надали е достатъчен мотив за убийство.

— Вярно, но изглежда, не само тормозените са му имали зъб.

— А кой друг?

— Ами като за начало срещу него има две висящи дела в Сторноуей. Едното за побой, другото за сексуално насилие. И двете все още са били на етап разследване, разбира се.

Фин остана учуден единствено от делото за побой.

— Освен ако не се е променил, откакто го познавах, Ейнджъл Макричи постоянно се биеше. Но нещата все някак се уреждаха — било с юмруци на паркинга, било с по халба бира в кръчмата. Никой не е ходил в полицията.

— О, този не беше местен. Дори не беше от островите. И нямаше съмнение, че Ейнджъл го е пребил. Просто никой от свидетелите не искаше да признае, че е видял.

— Какъв по-точно е бил?

— Някакъв природозащитник от Единбург, на име Крис Адамс. Директор по кампаниите на група, наречена „Заедно за животните“.