— Хм — поклати разочаровано глава професорът. — Почти очаквах да открия зачатъци на криле около лопатките.
Ръцете му се придвижиха към скалпа и започнаха внимателно да разделят косата, сякаш търсеха въшки.
— Да не очакваш вместо тях да попаднеш на рога? — подхвърли Фин.
— Щеше ли да се изненадаш, ако беше така?
— Не.
— Охо. — Този път тонът не беше разочарован. Професорът отиде до инструментите си, взе един скалпел и като се върна при тялото, разчисти малък участък високо на тила, разкривайки тъмночервено петно с размерите на орех. Кожата там бе наранена и вдлъбната, със следи от засъхнала кръв и поддаваше под натиска на пръстите му. — Някой добре му е разбил черепа.
— Нападнали са го отзад — предположи Фин.
— Така изглежда. И е паднал с цялата си тежест по лице, при което е натъртил лактите, коленете и челото си. Формата на вдлъбнатината предполага, че е ударен с метална тръба, бейзболна бухалка или друг подобен заоблен предмет. Ще добием по-добра представа, щом отворим черепа.
Тялото отново бе обърнато с лицето нагоре, а главата повдигната върху метална подпора. Професор Уилсън започна пласт по пласт да разкрива невидимите тайни на Ейнджъл. Направи със скалпела У-образен разрез от раменете към гръдната кост, а после надолу през корема до пубиса, за да разкрие гръдния кош. С помощта на масивни ножици преряза ребрата, след което ги отдели при ключиците, отстрани гръдната кост и разтвори двете страни на щита, който човешкото тяло си е изградило, за да защити деликатните вътрешни органи. Един по един тези органи бяха извадени — сърцето, дробовете, черният дроб, бъбреците — и отнесени за претегляне до везната в другия край на стаята. Всеки от резултатите бе записан с тебешир на черна дъска, преди те да бъдат нарязани за изследване подобно на филии хляб.
Състоянието на Ейнджъл беше типично за мъж на неговата възраст и с неговите килограми. Дробовете бяха потъмнели от дълги години пушене, артериите — втвърдени, но не с непосредствена опасност от пълно запушване. Черният дроб показваше поражения от злоупотреба с алкохол с възлестата структура и бледия, сиво-кафяв цвят на започваща цироза. Професорът трябваше да си проправи път през дебел слой задкоремни мазнини, за да стигне до бъбреците.
Слузестата, раздута от течност торба на стомаха бе изпразнена в купа от неръждаема стомана. Фин примигна от вонята, но професор Уилсън като че ли ѝ се наслаждаваше. Затворил очи, той на няколко пъти вдъхна шумно като куче.
— Къри — отсъди накрая. — Може би агнешко. — Отвращението на Фин явно го забавляваше.
— Ял е къри в ресторант „Балти Хаус“ в Сторноуей, към осем часа в събота вечер — произнесе задавено Гън.
— Виж ти. Щеше ми се и аз да го бях опитал снощи.
— Мирише и на алкохол — изсумтя с погнуса Фин.
— Според свидетелите е обърнал доста бири в местния клуб, след като се е прибрал в Кробост — осведоми ги Гън.
— Е — рече професорът, — бих казал, че стомашното съдържимо в общи линии е непокътнато. Частично смляно. На първо четене не се набиват на очи останки от някакви медикаменти. Безспорно наличие на етилов спирт. Какъвто и идиотски коктейл от къри и алкохол да е забъркал, той си е останал в него. Така че действително започваме да клоним към извода, че повръщаното, открито по дрехите му, е принадлежало на убиеца.
Патологът се залови да освобождава червата от обгръщащата ги мазнина, да ги разгъва и да ги реже по дължина с помощта на ножици. Вонята на изпражнения стана почти непоносима. Фин стисна зъби, за да овладее гаденето си. Зад гърба си чу шумното дишане на Гън и като се обърна, го видя да стои, притиснал с длан носа и устата си. Но явно бе решен да издържи докрай. След приключването на огледа червата бяха пуснати в кофа и отнесени.
— Нищо за отбелязване — констатира безстрастно професор Уилсън, след което се върна към врата и повдигна крайчето на кожата от У-образния разрез, за да установи пораженията, нанесени по костната и хрущялната структура в резултат на душенето и последвалото обесване.
Бързо стана ясно, че самите шийни прешлени не са счупени. Последва разрез на тила от едното ухо до другото и кожата на скалпа бе обелена върху лицето, разкривайки черепа. Той махна на Фин да отстъпи назад, докато единият от асистентите приближи с вибрационния трион. Капакът на черепа бе отрязан и отстранен и скоро мозъкът цопна в поредната купа от неръждаема стомана.
— Точно както предполагах — кимна с удовлетворение професорът. — Кръвоизлив под лявата теменна кост, около два и половина на три и половина сантиметра, приблизително със същите очертания като контузията на скалпа. А също и малък субдурален кръвоизлив. Пораженията съответстват на фрактура на теменната кост и като цяло потвърждават първоначалните ми подозрения. Ударен е отзад с метална тръба, бейзболна бухалка или друг подобен предмет. Дори да не е изпаднал в пълно безсъзнание, не е бил в състояние да се съпротивлява.
Читать дальше