Питър Мей - Черната къща

— Хм. Раната започва по-високо от лявата страна и завършва по-ниско от дясната, като накрая изтънява почти до одраскване на кожата.

— Това значи ли нещо? — попита Фин.

Професорът се изправи.

— Само че извършителят е замахнал с острието от дясно наляво, гледано от негова страна.

— В Единбург беше от ляво надясно — оживи се Фин. — Да не би единият убиец да е бил левичар, а другият — не?

— Би трябвало да си научил досега, че това не е никаква индикация! Можеш да замахваш и на двете страни с една и съща ръка. Ще се получат различни рани и толкова. — Той прокара латексов показалец по горния край, където кожата бе изсъхнала и потъмняла. — Също разсичането на коремната стена в Единбург бе по-дълбоко, нанесено с повече сила. Навярно помниш, че там между краката висяха близо метър тънки черва, частично разрязани и изпразнени. — В паметта на Фин изникна споменът за миризмата на местопрестъплението, за жълто-зелената течност, опръскала паважа. А и по време на аутопсията вътрешностите, от които съдържанието бе изтекло, имаха матов тъмножълт цвят, напълно различен от тези на Ейнджъл. — Тук леко се е подал оментумът, а също и част от напречното дебело черво. — След като приключи с щателния оглед на раната, професорът я измери. — Двайсет и пет сантиметра и половина. По-къса от единбургската, ако не се лъжа, но ще трябва пак да проверя. А този мъж е далеч по-едър, представлявал е по-голяма мишена.

Външният оглед премина към ръцете и дланите, като бяха отбелязани охлузванията около двата лакътя. Имаше и стари, зараснали белези, а под изгризаните нокти се бе набила черна мръсотия.

— Интересно — рече патологът, след като изстърга малко от нея. — Определено не изглежда да е оказал отчаяна съпротива на нападателя си. Няма типичните травми, нито кожа под ноктите.

Огледът на гърдите също не показа наранявания, затова пък на врата имаше ясни следи, със същия моравочервен цвят като тези на лактите и коленете. По лявата страна на врата имаше четири кръгли петна, две от които над сантиметър в диаметър, а от дясната — едно овално и по-голямо.

— Такива следи обикновено остават от пръсти. Можете да видите край тях и малките драскотини върху кожата, с форма на полумесеци, причинени от ноктите на убиеца. — Професорът погледна Фин. — Интересно колко малък натиск е нужен, за да се удуши човек. Не е нужно да спираш дишането му, а само да прекъснеш оттичането на кръв от главата. Два-три килограма натиск са достатъчни, за да блокират югуларните вени, които отвеждат кръвта от нея. За каротидните артерии, които я кръвоснабдяват, трябват около пет килограма и половина. При вертебралните артерии говорим за около трийсет килограма натиск, а при трахеята — за петнайсет. В нашия случай виждаме типичните локални кръвоизливи по лицето. — Той повдигна клепачите на трупа. Върху дясното слепоочие личеше още една голяма морава синина. — Да, и ето тук, на конюнктивата. Което предполага, че смъртта може да е настъпила от прекъсване на кръвния поток.

Вниманието му се насочи повторно към врата.

— Отново прави впечатление обаче, че нашият ангел не е оказал никаква съпротива. Жертвите, мъчещи се да се отскубнат от хватката на удушвач, обикновено одраскват собствената си шия. Още една причина да очакваме да открием кожа под ноктите. Съдейки по цвета на следите около врата, оставени от въжето, той почти със сигурност вече е бил мъртъв, когато са го обесили. — Патологът отиде до масата, върху която бе наредил фотографиите. — Ето, вижте тук. Ако погледнем локвата на земята и я сравним с начина, по който кръвта и телесните течности са се стичали от тялото, неизбежно ще стигнем до извода, че изкормването се е състояло, след като са го убили и провесили от тавана. Кръвта не е била под налягане към момента на нанасяне на раната, иначе навред щеше да има издайнически пръски. А така тя просто се е източила.

— Значи, според теб хронологията е била първо удушаване до смърт, после обесване на гредата, а накрая — изкормване? — попита Гън.

— Нищо подобно не съм казвал — сопна се професорът. — Просто мисля на глас. Та ние едва сме започнали шибаната аутопсия, за бога!

Асистентите внимателно преобърнаха трупа и хлабавите гънки плът и мазнина около диафрагмата се разстлаха върху хладната стомана. Едрите отпуснати бели полукълба на седалището, с ямки по тях, бяха разделени от ивица къдрави черни косми. Същото окосмяване имаше по гърба и към раменете. Никъде не се виждаха следи от травми освен в областта на врата.