Питър Мей - Черната къща

— Нима? И каква е тя?

— Ненаситното ти желание да бъдеш център на вниманието. Всичко опираше до твоя образ. Образът, който имаше сам за себе си. Образът, който искаше другите да имат за теб. Червеният кабриолет, върволицата от красиви момичета, пиенето, наркотиците, въртенето около поп звездите. А после и свещеническият ти сан. Няма как да заемеш по-централно място — не и на остров Луис. В края на краищата всичко се свежда до едно. И знаеш ли какво е то?

— Защо не ме просветлиш, Фин? — въпреки предизвикателния тон личеше си, че думите оказват своя ефект върху Доналд. Бузите му ставаха все по-зачервени.

— Гордостта. Ти си горд човек, Доналд, и гордостта ти измества всичко останало. Което е забавно, защото сам проповядваш, че гордостта е грях.

— Не ми дръж лекции върху Библията.

— И то грях — продължи невъзмутимо Фин, — който предшества падението. — Той се отблъсна от рамката на вратата и застана насред килията, пъхнал ръце в джобовете си. — Знаел си много добре, че Макричи никога не е изнасилвал Дона. А също според мен и причината тя да твърди, че е така.

За пръв път Доналд сведе очи към пода, сякаш взирайки се в нещо, което само той можеше да види. Пръстите му се стегнаха около чашата с кафе.

— Бил си наясно, че е бременна, нали? Но си предпочел да се направиш на сляп за истината, да допуснеш света да повярва, че Макричи е виновен. Какво щеше да стане иначе с твоя безценен образ, ако се разбереше, че дъщерята на свещеника е надула корема не заради изнасилване, а защото по своя воля е легнала с приятеля си? Какво петно върху твоята репутация! Какъв удар за гордостта ти!

Доналд все още стоеше вторачен в пода, а мускулите на челюстите му играеха непрестанно.

— Стигнал си дотам, че жена ти и дъщеря ти вече ги е страх от теб. Страх ги е! И ще ти кажа още нещо, Доналд. Ейнджъл Макричи може да е бил всякакъв, но не е бил изнасилвач. Дори да не е имал много положителни черти, не е заслужавал подобно петно върху паметта си.

Фин бързаше по стълбите на участъка, потънал в същите мисли, които го бяха държали буден през по-голямата част от нощта. Нито една от тях не включваше старши инспектор Том Смит, затова и отначало изобщо не регистрира гласа му — рязък и с типичния акцент на жител на Глазгоу.

— Маклауд! — И след като реакция не последва, още веднъж, по-силно: — Маклауд! — Фин се обърна и го видя да стои на прага на стаята за разпити. — Ела при мен.

От загладения самодоволен вид на водещия разследването не бе останала и следа. Сега той бе небръснат, с измачкана риза, чиито ръкави бяха небрежно навити до лактите. Намазаната му с гел коса висеше на мазни кичури от двете страни на широкото плоско чело, а ароматът на одеколон „Брут“ бе заменен от лек и само малко по-лош дъх на немито тяло. Очевидно поредният човек, прекарал безсънна нощ.

След като Фин влезе, той затвори вратата и му предложи стол, но без сам да седне зад бюрото, върху чийто плот стояха разхвърляни книжа и претъпкан с фасове пепелник.

— Ходил си да говориш с Мъри. — Това не беше въпрос.

— Да. Прибрали сте погрешния заподозрян.

— Той е бил в Единбург в нощта на убийството от Лийт Уок.

— Както и всеки друг свещеник от Свободната църква на острова.

— Но те не са имали мотив да убиват Макричи.

— Мъри също не е имал. Той е наясно, че Макричи не е изнасилвал дъщеря му. Тя си е измислила цялата история, защото е забременяла от своя приятел.

Смит сякаш си глътна езика, което не бе характерно за него. Но това трая само секунда.

— Откъде знаеш?

— Просто познавам местните, сър. Аз съм един от тях, както благоволихте да отбележите в деня на пристигането ми, наричайки ги още простовати .

Смит се наежи.

— Няма да търпя наглост от твоя страна, Маклауд.

— Така ли? Значи, само трябва да обръщам другата буза, ако случайно решите да обиждате?

Водещият разследването сви устни.

— Добре, щом си толкова умен, би трябвало да знаеш и кой е убил Макричи. — Той направи пауза. — Знаеш ли?

— Не, сър. Но мисля, че в едно бяхте прав от самото начало. Няма единбургска връзка. Някой просто е решил да ни пусне прах в очите.

— Поласкан съм от похвалата. Мога ли да попитам кое те наведе на този извод?

— Аутопсията.

— По-точно?

Фин въздъхна.

— Твърде много неща не съвпадаха. Дребни неща, но достатъчни, за да ме накарат да реша, че имаме работа с двама различни убийци.

Смит отиде до прозореца и скръсти късите си ръце върху гърдите.

— И кога смяташе да го споделиш с мен?