Крис Картър - Престъпен ум

— Справих се добре, нали? — попита младежкият глас. — Изпълних инструкциите точно както ти ме научи.

— Справи се страхотно — увери Лушън човека, който се бе присъединил към тях в стаята, и после се обърна към Хънтър и Тейлър. — И така, сега е моментът, в който трябва да ви помоля да оставите пистолетите си на пода и без да се обръщате, да ги подритнете към мен един по един. Робърт, ти си пръв. Бавно и полека. И нека добавя, че приятеля ми го сърби пръстът да натисне спусъка. И никога не пропуска целта.

Последваха няколко секунди на колебание.

— Какво чакаш, мамка ти? — извика младежкият глас. — Хайде. Сложи пистолета си на пода и го ритни, преди да пробия дупка в главата ти.

Хънтър се прокле, защото вътрешният глас му нашепваше, че нещата не са наред, откакто стигнаха до порутената къща, но в бързината да се опита да спаси Мадлин Рийд, не бе обърнал внимание на инстинктите си и беше влязъл в бомбоубежището, без да провери контролната стая.

— Направи го, Робърт — обади се Лушън. — Той наистина ще размаже мозъка ти по стените.

— И още как, мамка му. Мислиш, че това е игра, а?

Гласът се бе приближил. Хънтър беше почти сигурен, че човекът е малко вдясно от него. Сега обаче Робърт държеше оръжието си високо над главата, а младежът зад него се беше прицелил право в тила му. Предимството беше преминало на страната на хлапака. Хънтър нямаше избор.

— Добре — каза той.

— Бавно и полека — заповяда Лушън. — Приклекни, сложи пистолета на пода, а после се изправи и го ритни към мен.

Хънтър се подчини.

— Ваш ред е, агент Тейлър — рече Лушън.

Кортни не помръдна.

— Кучко, чу ли какво ти казаха? — попита младежкият глас с неконтролируем гняв.

Лушън вдигна ръце в знак към съучастника си да му даде една минута.

— Много добре знам повечето протоколи на ФБР за полеви правила, агент Тейлър — каза той със спокоен и незаплашителен глас. — Освен това знам, че за някои от тези правила не се допускат абсолютно никакви изключения. На едно от челните места в списъка е правилото, което задължава агентите на ФБР никога да не предават оръжието си на заподозрян или извършител по време на ситуация със заложници.

Тейлър стисна зъби от чувство на безсилие.

— Не бъркайте, агент Тейлър, това не е ситуация със заложници, а ситуация на живот и смърт… за вас и за Робърт. Ако не плъзнете оръжието си към мен, ще умрете. Това не е заплаха, а неизбежност. Вие трябва да направите решителния избор, и то бързичко.

— Зарежи шибаните обяснения, Лушън — изтърси хлапакът. — Да убием тези двама скапаняци и да приключваме.

В гласа му имаше различна нотка, която каза на Хънтър, че той е на ръба и не след дълго ще излезе от равновесие.

— Вие избирате, агент Тейлър — каза Лушън. — Имате пет секунди, четири…

Погледът на Хънтър беше съсредоточен върху напрегнатото тяло на Тейлър.

— Не ставай глупава, Кортни — прошепна той.

— Три, две…

Робърт беше готов да действа.

— Добре — каза Тейлър.

Хънтър издиша шумно.

Тя бавно сложи оръжието си на пода и после го ритна към Лушън.

— А сега, моля, обърнете се — заповяда Лушън.

Те се подчиниха.

До Лушън стоеше жилав и дребен мъж, който държеше полуавтоматичен пистолет «Хеклер и Кох USP-9». По телосложение приличаше на жокей от конни надбягвания. Не беше на повече от двайсет и пет години. Усмивката му беше крива и се местеше в посоката, в която той прегърбваше рамото си, придавайки му несиметричен и заплашителен вид.

Главата му беше обръсната, а сините му очи блестяха с обезпокоителна напрегнатост. Имаше голям, лошо зараснал белег, който се спускаше от дясното ухо до лявата страна на брадичката, пресичайки дясната му буза. Дори от разстояние Хънтър видя, че белегът е направен или с тъп нож, или с парче дебело стъкло.

— Спомняте ли си, когато ви казах, че няма да ми е трудно да си намеря чирак, ако искам? — ухили се накриво Лушън. — Е, исках и точно както казах, изобщо не беше трудно. Позволете да ви представя Призрака. — Той посочи младия мъж с обръснатата глава. — Наричам го така, защото се движи като призрак, толкова леко и безшумно, че няма да го чуете. И благодарение на ръста и изумителната си гъвкавост може да се скрие на места, каквито дори не можете да си представите. — Лушън отмести поглед към кашоните. — Знам, че е трудно за вярване, но Призрака наистина беше в един от тях.

Единият от предните зъби на Призрака беше счупен и на всеки няколко секунди той нервно прокарваше език по неравния ръб. Това му придаваше много нервен вид, сякаш всеки момент ще изгуби контрол.