Крис Картър - Престъпен ум

— Не ни е необходим — обади се агентът на радарната станция. Трябва ни само регистрационния номер на джипа и аз мога да намеря кода на предавателя по него.

— О, добре. — Фостър им каза регистрационния номер на джипа си.

— Много ви благодаря, господин Фостър. Много ни помогнахте.

— Може ли да попитам… — започна Фостър, но Кенеди вече беше прекъснал разговора.

— Колко време ще ти отнеме да намериш кода за проследяване? — обърна се той към агента.

— Съвсем малко — отговори специалистът, който вече пишеше нещо на компютъра си.

Докато Кенеди чакаше, мобилният телефон отново иззвъня в джоба на сакото му. Обаждаше се специален агент Мойър, водачът на екипа, изпратен до езерото Солтънстол в Ню Хейвън. Те търсеха останките на Карън Симпсън и другите четири жертви.

— Господин директор — каза агентът с твърд, но смирен глас, за да покаже уважение. — Сър, информацията е сто процента вярна. Засега изровихме останките на пет жертви. — Последва неловко мълчание. — Искате ли да продължим да копаем? Районът е доста голям и ако това е предпочитаното гробище на извършителя, не се знае още колко трупа може да намерим.

— Не, няма да е необходимо — отвърна Кенеди. — Няма да намерите повече тела. — Той не се съмняваше, че Лушън е казал истината. — Само подгответе за транспортиране онези, които вече сте открили. Трябват ни тук, в Куонтико.

— Разбрано, сър.

— Добра работа, агент Мойър — добави Кенеди и затвори.

— Намерих кода на проследяващия предавател — съобщи агентът на радарната станция и въведе още няколко команди в компютъра си.

Очите на всички бяха вперени в екрана.

— Проследявам джипа.

Секундите се нижеха бавно като минути. Най-после картата на екрана се размести, за да покаже ярка пулсираща точка.

— Открихме местонахождението му — развълнувано каза агентът и след кратко мълчание добави: — И изглежда не се движи.

— Да, виждам — намръщи се Кенеди. — Но къде точно са те, по дяволите?

— Като гледам, насред дивата пустош — отбеляза доктор Ламбърт.

Според картата джипът беше спрял в края на безименна черна пътека навътре в гъста гора на няколко километра от градското летище на Берлин.

— Трябва ни сателитно изображение, а не карта — заяви Кенеди.

— Един момент — отвърна агентът и веднага започна да трака по клавиатурата.

Две секунди по-късно картата на екрана се замени със сателитно изображение на района.

Всички се намръщиха.

— Какво е това? — попита Кенеди и посочи нещо като строеж недалеч от мястото, където беше паркиран джипът.

Агентът приближи мястото и пренастрои резолюцията.

— Прилича на стара изоставена къща или някаква друга сграда — отговори той. — Или поне каквото е останало от нея.

— Това е. Те са там. Лушън държи жертвата си на това място. — Кенеди извади телефона си и се обади на агент Броуди в Птица две. Те трябваше да се приземят и да стигнат до къщата незабавно.

Хънтър го видя, преди да се случи реално.

Забеляза, че в студените очи на Призрака експлодира нещо, сякаш го инжектираха със свръхдоза от чист гняв и зло, и разбра, че той е преминал точката, от която няма връщане назад. Но макар че го видя, този път Робърт не можа да действа достатъчно бързо. Не успя да застане между Тейлър и Призрака, на когото му отне само част от секундата да натисне спусъка.

Петлето чукна ударника в пистолета му и сякаш активира някакъв бутон за забавени кадри за Хънтър. Той буквално видя как куршумът изскочи от дулото, полетя във въздуха и изсвистя покрай дясната страна на лицето му, пропускайки го на косъм. Робърт инстинктивно започна да се обръща към Кортни, но не беше необходимо. От това разстояние дори неопитен стрелец не би пропуснал, а той видя в очите на Призрака, че не му е за пръв път. Една милисекунда след изстрела Хънтър почувства топлината на разплисканата кръв и мозъчното вещество по врата и лицето си, когато главата на Тейлър се взриви от фрагментиращия куршум.

Въздухът в стаята мигновено се изпълни с миризма на кордит.

Робърт все пак успя да се обърне достатъчно бързо, за да види как тялото на Кортни отхвръкна назад и се удари в бронзираната врата, а после падна на пода. Стената зад нея веднага се обагри в тъмночервено с петънца от плът, сива материя и руса коса. Куршумът я беше улучил точно между очите. Поради ниския ръст на Призрака и позицията му по отношение на Тейлър куршумът бе излетял малко нагоре и под ъгъл от ляво надясно. Пораженията бяха умопомрачителни. По-голямата част от горната дясна страна на главата на Кортни липсваше, взривена от поразяващия ефект на патрона «Сивил Дифенс» — специален патрон, предназначен да се взривява и да раздробява при контакт, разпращайки дребни парченца във всички посоки.